понеделник, 5 март 2018 г.

НОЩ - стихотворение от ПЕТЪР ИЛИЕВ

Бавно огънят замира,
гаснат сетните искри.
Хлад наоколо извира,
въглените пепел скри.
 
Свити под дебели шуби,
ни унася сладък сън.
Вън заглъхват думи груби
и далечен меден звън.

В тишина заспа балкана
под безброй звезди.
Месец свети като рана
и над сънищата бди.

      Петър Илиев, брой 1/2018 г. /36/

Няма коментари:

Публикуване на коментар