не пръскат глъч и смях
и само през прозорците, като деца,
надничат с поглед плах…
Измръзнали стоят врабците гладни
настръхнали отвън,
под стрехите накацали, горките,
мълчат като във сън.
Рекичката е цяла в сняг скована,
не пръска весел шум.
Във завивката си зимна тя сънува
живот край своя друм.
Селото е като в платно обвито –
във зимна пелена
и някак много странно притаено
сред бяла тишина.
Харалан Недев
Няма коментари:
Публикуване на коментар