ЗМИЯТА И ЩУРЕЦА НА СЛУЖБА ВЪВ ДВОРЕЦА - стихотворение на Христо Ангелов

Насред полянката в Двореца

Змията срещнала щуреца.

- Ти как попадна тук, свирачо?

Презрително попитала змията.

- Прескочих през оградата!

Не знаеш ли, че скачам?

А ти? Пазачи, камери, тук зорко пазят!

- Проврях се тихо, хитро под вратата!

Не знаеш ли, че аз пълзя, че лазя!

Отвърнала усмихната змията.

- А ти какво ще правиш с таз цигулка?

- Как какво ще правя?

Ще забавлявам Царя

И неговата млада булка!!

Ще свиря и ще пея.

Та аз от туй живея!

Щом дойде нощната прохлада,

Започвам мойта серенада!

Но аз се чудя и се мая - от тебе ползата каква е?

Щурчето я попитало отново.

- В Двореца има нужда от отрова!!

Ехидно се усмихнала змията,

Изтегната на слънчице в тревата.

Така е то: на този свят

Добро и зло в едно вървят.

Христо Ангелов, "След девети, след десети", второ издание, издателство gabriell-e-lit, София, 2021