СВЛАЧИЩЕ - поезия от Габриела Цанева

Дните се търкалят 

като камъни по свлачище;

отнасят 

онази дълбока безпределност

на униние, 

която ни оставя

краят

на сезоните...

Дните 

горещо-безсмислени

стоят 

като въпросителни 

(онези, четирите,

от тефтера на Левски 

Народе????)

Къде беше десет години,

народе????

... Когато все по-дълбоко

потъваше

в нищета,

когато все по-абсурдно

ставаше

битието 

избеляваше

всичко,

освен онова,

цъфтящото 

в тинята 

на парадна

простащина...

Не, не това

беше

страшното...

страшното

беше

когато това

се превърна 

в норма на поведение

в норма 

за поддържане на властта,

в подражание

и мечта...

Габриела Цанева, "Нощта на щурците", издателство gabriell-e-lit, София, 2021