Безизходни са тъмните зидове,
безизходна е и тъмна смъртта.
Тишина, тишина, тишина – на пресъхнали зеници,
на безмълвни уста …
Ала брод към мига свобода
сам духът най-внезапно намира.
И проблясва сред мрака сълза – дето цяло небето побира.
Александра Ивойлова
Няма коментари:
Публикуване на коментар