неделя, 5 септември 2021 г.

по повод 125 години от рождението на Сергей Румянцев

През минало тъмно на кървав терор

кат много безследно изчезна и ти.

Смъртта ти навеки ще бъде позор

за твоите палачи през черните дни!

Когато невинна се лееше кръв,

в горещите пещи димята тела.

Когато убийци безспирно със стръв

връхлитаха злобни по град и села.

Къде е днес гробът ти, никой не знай.

Тиранинът жалък напразно те скри!

По-светъл ликът ти в сърца ни сияй!

Ти смъртен роди се – безсмъртен стана!

И днеска, щом слънце над ниви изгрей,

щом вятър над родната шир разлюлей,

житата зашепват: “Над нас е Сергей!”

Гири зашумяват:”Над нас е Сергей!”

Духът ти навред е, любими Сергей,

закрилник в борбата на хляб, свобода.

“Напред неотстъпно!”, безспирно си пей

из родни балкани, по ширни поля.

Във минало черно на кървав терор,

когато убиец бе всеки подлец,

ти падна пронизан, но днес си велик,

израсна в сърца ни безсмъртен борец!

Стефан Стамов