Вей ми, ветре, мой любим разтушник
в дни на мъка търсена утеха.
Вей, довей ми, скитнико самотник,
песента от родните полета.
Пак е лято, вред жетвари жънат,
минеш ли, нивя да разлюлееш,
питай ги защо във жалби тънат,
песента им скръбна да довееш…
Знам, народа тежко е изстрадал,
но ти по-начесто обикаляй,
та когато скърбен и печален
клюмна морен – да ме разтушваш.
Стефан Стамов
Няма коментари:
Публикуване на коментар