Запомних тоз човек
с душа широка,
спокойствие и непринуден чар...
От утрото,
в познатата посока
със стадото си волен господар!
Въртеше гега
като царски жезъл –
пристъпваше след чанове и звън...
А дълъг ямурлук,
със кант извезан,
бе къщата му – спътница навън.
Той с кучетата
се прочу далече –
като заклети бяха му бойци!
С тях
доста вълча кръв изтече –
пасяха сладко кротките овци.
Но най-дълбоко
ми в сърце остана
на тоз пастир магичния кавал...
Лежиш привечер
с мъка разпиляна,
а слушаш го с душа забогатял!
Отминаха
години оттогава,
днес в селото овцете се броят...
А тоз пастир
с кавала си остава,
на детството ми свършека изпят!
Стоян Михайлов
Няма коментари:
Публикуване на коментар