събота, 10 септември 2022 г.

СЕЛСКИЯТ ПАСТИР - стихотворение на Стоян Михайлов

Запомних тоз човек

с душа широка,

спокойствие и непринуден чар...

От утрото,

в познатата посока

със стадото си волен господар!

Въртеше гега

като царски жезъл –

пристъпваше след чанове и звън...

А дълъг  ямурлук,

със кант извезан,

бе къщата му – спътница навън.

Той с кучетата

се прочу далече –

като заклети бяха му бойци!

С тях

доста вълча кръв изтече –

пасяха сладко кротките овци.

Но най-дълбоко

ми в сърце остана

на тоз пастир магичния кавал...

Лежиш привечер

с мъка разпиляна,

а слушаш го с душа забогатял!

Отминаха

години оттогава,

днес в селото овцете се броят...

А тоз пастир

с кавала си остава,

на детството ми свършека изпят!

 

Стоян Михайлов 

Няма коментари:

Публикуване на коментар