ИВАН СЕЛАНОВСКИ
01.03.1931 - 14.09.2022
И моят сетен ден във вечността ще свърши.
И леден вихър – сетно уморен;
безщадно клона на живота ми ще скърши
до дънера, безшумно повален!
Но мойта лира, знам, ще бъде дълговечна.
И вихри, нивга, няма да сломят!
Че във нея има жар, любов и скръб човечна,
че в нея има вяра – дух крилат!
Разголва смело мрака с тайните зловещи,
където кървав, безпощаден свят;
бе стегнал хищно във зъбчатите си клещи
на Нацията най-прекрасния й цвят.
Поезия такава, вярвай, не умира...
В душата нежна е камбанен звън!
Звъни, звъни... О, моя неспокойна лира,
събуждай ти, заспалите, от сън!
Спокоен в дните волни тленно ще изстина,
оставил свидна рожба – огнен стих!
И върху гроба ми ще никне ДЕТЕЛИНА,
че младостта – на нея посветих!
Иван Селановски
ТВОЯТ ОГНЕН СТИХ ЩЕ ЗВЪНИ ВИНАГИ, ПРИЯТЕЛЮ! И ЩЕ БУДИ ДУХОВЕТЕ НИ...
ПОКЛОН!
редакционна колегия на в. "Литературно земеделско знаме"
15.09.2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар