На 09 юни 1923
г. в три часа сутринта войски под командването на военната лига завземат град
София, без да гръмне една пушка и арестуват депутатите, водачите и министрите
на Земеделския съюз. Всичко това показва,че градът не е обсаден от армията на
един „насилнически режим”, както твърдят превратаджиите. Само след един час-в
четири часа при цар Борис се явяват Ал. Цанков Б. Смилов и Д. Казасов и
уведомяват царя, че правителството на Стамболийски е свалено. В 04 ч. на 09 юни
1923г. царя издава указ за назначаването на новото правителство на
Ал.Цанков,като с този указ нарушава конституцията и законите на страната. В
този ден Стамболийски е още жив, а живи и здрави са министрите от
правителството и депутатите-земеделци, които само преди 45 дни, на 23 април, са
избрани на редовни парламентарни избори. Уникален и класически случай за
монархическа диктатура е назначаването на ново правителство при наличие на
законно избрано такова. Следват арести и убийства на земеделци и противници на
Цанковият режим. На 14 Юни е убит Стамболийски.Райко Даскалов е в чужбина. В
чужбина е и Коста Тодоров .Министър Оббов успява да избяга в чужбина. Те
създават задгранично представителство в защита на Земеделското правителство и
продължават борбата.
Ето някои
отзвуци от преврата на царя и неговата камарила:
„Ти можеш да спиш спокойно, Стамболийски. Легендата за
теб скоро ще поникне, както хубавите жътви, които твоята селска душа с толкова голяма любов гледаше да зреят по
необятните поля на твоята родина. Спи спокойно върху тази земя, която поля кръвта ти и затова ще бъде още
по-скъпа на твоите приятели, твоите братя - смели другари в твоето смело и чутовно дело.”
Камий
Емар - френски журналист
„България е страна на розите. И
когато българският народ отново си възвърне свободата, тогава ще
набере най-хубавите си рози, за да обкичи гроба на своя велик държавник Александър Стамболийски.”
Франческо
Нити - италиански държавник и историк, Рим
1923 г.
„Куршумът, който прониза Стамболийски, прониза
първия войник на мира и реда на Балканите”.
Генерал
Сарай, Париж 1924 г.
След преврата
на девети юни настъпва черен терор за земеделските водачи, голяма част от които
дават живота си и последват примера на своя водач. Последователите на
Земеделското движение остават верни на своя водач до днес, но с много
жертви и борба за правда и справедливост. Днес ние сме свидетели, че рушителите
на България, бившите превратаджии си имат свои наследници и последователи, които
не искат да се говори за датата девети юни.
На девети юни,
напразно слушах цял ден радио и новините на телевизиите и не чух една дума за
тази дата. Този факт показва накъде върви нашата държава и по кой път се води
тя - пътят на забравата и затъмнението на миналото ни.
Кой печели от
това?
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар