на Ал. Стамболийски
Да бъде вечна твоята нетленна слава,
юнако огнеок и къдроглав!
Да гръмнат химни във тържествена прослава
за теб и твоя подвиг величав!
Че ти могъщ изгря из дебрите на мрака
и пътя ни с надежди озари,
поведе към мечтани брегове селяка
и светове незнайни му разкри!
Ала орисница ли черна те ориса,
та не дочака своя жаждан свят?
С кръвта си своето безсмъртие подписа,
за да останеш вечно жив и млад!
Оплака те осиротялата Родина
след черната деветоюнска нощ,
че за народна свята правда ти загина,
от българин посечен със кайнов нож!
Но твойто име като огнена зорница
в историята ярко ще блести,
и там, край бреговете китни на Марица
велик и по-велик ще раснеш ти!
Легендата за теб шуми из низините,
народът чудни приказки плете,
за твоята юнашка сила, с плам в очите,
разказва всяко българско дете!
Животът ти - живот бленуван и прекрасен!
Смъртта ти – чудна легендарна смърт!
С величие ни грее твоят пример ясен,
поели верния народен път!
И докогато в небо ясно слънце грее
и росен мак във нивите цъфти,
народът ни безсмъртния ти химн ще пее,
през вековете ще пребъдеш ти!
Йосиф Петров, 1944
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар