СЕЛСКАТА ГОЛГОТА - стихотворение от ЙОРДАН БОРИСОВ

В източната стая на старата къща

в своето лозе, Ал. Стамболийски

е написал с кръвта си „Ст 1923 год”

В оная дива вакханална нощ,

когато са го мушкали с ножове,

с останалата в жилите си мощ

той в свойте рани с пръстите е ровил.

И мястото на ужас и погром

белязал е със силите последни.

Та днес във тоя Свят страдален дом

да идват с болка селяните бедни.

Мълча, притиснат от безумна скръб.

До мене – старец, снел калпака черен,

привежда в бурите несвеждан гръб

и кръсти се през сълзи начумерен.

Запалил свещ – от многото един

едва мъждящ, опърпан като просяк,

познах приятел минал през Персин –

стоеше ням до селяните прости...

А беше учен – с педя по-висок.

На сталинистите прозрял бе края,

но здравето му взе палач жесток,

затуй, че „много му устата знаят”...

И друг! И друг! Селяци – брат до брат!

От Добружда, от Мизия, Родопа...

До стария дружбаш – синът му млад –

стояха тук – пред Селската Голгота!

Славовица, 1994 г.

в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 4, юли-август 2012 г.