КАРЦИРАНИЯТ ПОЕТ - стихотворение от ИВАН КУТИНОВ

                         на Трифон Кунев

Видях те в карцера мрачен

наказан без хляб и вода,

проклинаше свойте палачи,

лишилите от свобода

Защо бе наказан, поете,

каква бе твойта вина,

та те лишиха враговете

от въздух и от светлина?

Това ли, че ти с фейлетони

не един злодей прикова

на стълб позорен, и милиони

борци на борба призова?

Те бяха „ситни”, бяха „дребни”,

но бяха слова динамит.

Който до тях се докоснеше,

ставаше по-твърд от гранит.

                           

         април 1949, Сливенския затвор

           в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 3, май-юни 2012 г.