вторник, 25 септември 2012 г.

Безсмъртният път на НИКОЛА ПЕТКОВ - статия от ЙОРДАН БОРИСОВ


21 юли 1893 г. – ражда се в София по-малкият син на Димитър Петков и Екатерина Ризова – Никола Д. Петков;
1910 г. – завършва Първа мъжка гимназия в София и продължава образованието си в Париж, където следва право в Сорбоната;
1912 г. – завършва школата за запасни офицери в София и участва в Балканската война като доброволец – кавалерист;
1918 г. – след Първата световна война продължава образованието си в Париж и завършва право през 1922 г.
1922 г. – по време на 100-дневната обиколка на Александър Стамболийски в Европа, Никола Петков се среща с него и прегръща идеите на БЗНС. Назначен е за секретар на българската легация в Париж;
1923 г. – след 9-юнския преврат оства шест години като изгнаник в Париж. Става съредактор на в. „Народна воля”. Пише книга за историята и идеологията на БЗНС и книга на Александър Стамболийски;
1938 г. – избран е за народен представител и защитава тезата да се спазва Търновската конституция;
1941 г. – въдворен е в концлагера „Гонда вода”;
1943 г. – заедно с д-р Г. М. Димитров приема да участва в Отечествения фронт;
1944 г., януари – интерниран е в град Свищов и е поставен под полицейски надзор;
10.09.1944 г. – отправя апел към земеделците в България да организират земеделски дружби. Участва в правителството на ОФ като министър без портфейл;
1945 г., август – заедно с министрите-земеделци създава опозиционен БЗНС и на 26 август става ръководител на Обединената опозиция в България;
19.10.1946 г. – в София се провежда митинг на опозицията. Никола Петков, носен на ръце от освободените концлагеристи, земеделците и социалдемократите, застава на трибуната. Площадът ехти от нестихващо „Ура!”, „Да живее Никола Петков!”, „Да живее опозицията!”;
1946-1947 г. – Никола Петков е народен представител във Великото народно събрание;
1947 г., януари – Георги Димитров се заканва, че трябва да бъде обесен депутатът Коев. Отговорът на Никола Петков е: „Вие да не сте сатрап, та да произнасяте подобни произволни присъди? Вие правите същото като Цанков – с убийства заплашвате!”;
1947 г., април – произнася голяма реч за външната политика на БЗНС. Парламентът се превръща в арена на политическа схватка между Никола Петков и Георги Димитров;
05.06.1947 г. – с поредна остра реплика, Георги Димитров обвинява Никола Петков, че служи на чужди интереси и заплашва да го хвърли в затвора. Петков отговаря: „Сега може да си отмъстите, но с това няма да постигнете нищо. Отмъщението не е управление. И днес, и утре ще се боря за свобода, и при вас, и при всеки, който отнема свободата на българския народ.”;
Върху Никола Петков се нахвърлят тайни агенти и комунистически депутати. Никола Петков извиква: „Да живее свободата!” Народните представители от опозицията го заобикалят и пеят: „Той, който падне в бой за свобода, той не умира.” Никола Петков е арестуван. Следва процес и присъда – смърт!
23.09.1947 г. – незабравимият ръководител на опозицията и БЗНС Никола Петков бива обесен от тоталитарната власт на комунистите, в София.
* * *
Публицистът Никола Петков
Публицистиката на Никола Петков, наред с борбата му за тържеството на идеите на БЗНС, е втъкана в неговия всекидневен живот. Никола Петков е съредактор на в. „Народна воля” от 1923 г. до 1929 г. По-късно, от 1931 г. до 1934 г. е сътрудник на в. „Пладне”, редактор в „Земеделско знаме” и директор на в. „Земя”. Журналистическата му и публицистична дейност продължава през 1938 г., когато става съредактор на сп. „Земя и труд”. След преврата на 09.09.1944  г., Никола Петков става директор на в. „Народно земеделско знаме”. В своите статии той се изявява като ерудиран публицист, с верен поглед за промените в Европа и света.
Книгата „Александър Стамболийски – личност и идеи” е сборник от речи, статии и документи, които разгръщат в дълбочина личността и идеите на големия политик и демократ, водача на БЗНС – Александър Стамболийски.
В нея и в своите статии Никола Петков се доказва като публицист, овладял до съвършенство езика на журналистиката.

Йордан Борисов,
„Оставени следи”, публицистика, изд. „Арт Фейс”, 2012 г., Враца,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар