Осиротя България! Мълчат, мълчат
камбаните на „Александър Невски”…
И хиляди окови глухо пак дрънчат…
Обесен е повторно Левски!
Обесен е Петков! Никола! Във полунощ!
В Софийския затвор стърчи бесило…
И пак един велик виси със страшна мощ,
с неимоверна, с чудна сила!
О, лик на Дух, на Марш! Везувий в таз земя…
В предмаков мрак на Ботев е небето…
Затишие пред буря!... В робската тъма…
Атаки в химн аз будя!... Ето!..
Понася се байрак!... Космичен ек от ров…
Нов опълченец! Земеделец! С вяра!
Говори той – Петков! Никола Де Петков!
Повярвай в себе си, Българийо!
Отекват мощно в ботевския небосклон
словата: Да живее сво-бо-да-та!...
И става вечност! В парламент и пантеон!
На бастиона – на Борбата!
О, Свободата има космос! Няма гроб!
Легенди връщат се на върховете…
Петков е жив! Потегля мит велик! Не роб!
О, мит, тирани, треперете!
Страхил Планинец,
23 септември 1947 г., София
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар