На Петко Д. Петков
В ония дни на бран велика,
дни на погроми, мъст и кръв,
Историята те повика
сред първите да бъдеш пръв!
И ти по ботевски въстана
в сюблимния върховен час
срещу насилника, тирана,
освирепял от жад за власт.
Развял заветни идеали,
потомък на бунтовен род,
в борбата тежка ти прежали
и дом, и младост, и живот.
Баща ти бе с куршум ударен,
куршум и брат ти осмърти,
а величав и легендарен,
увисна на бесило ти!
За род, потомство и Родина,
и за народна свобода
в неравния двубой загина
и се превърна във звезда!
И стана знаме във борбата
като велик народен син!
Българийо, Родино свята,
гордей се с тоя исполин!
Йосиф Петров,
„Ти ме повика, мое родно село”, стихове, изд. „Звезди”, София, 1993 г.
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар