събота, 25 май 2013 г.

ОТЗВУК от поетична вечер за Благовещение


25 март, Благовещение...
За сдружените земеделци от София този ден, освен сакрален християнски празник и символ на настъпващата пролет, вече дълги години е и ден на земеделската поезия. Въпреки всички трудности, Софийската градска организация, представлявана от Силвия Манчева, политическото ръководство на партия Обединени земеделци и Съюзът на писателите земеделци в България запазиха традицията.
Поетичният празник бе открит в залата на БСДП от Габриела Цанева, редактор във в-к „Литературно земеделско знаме”. Тя припомни, че поетите и писателите земеделци винаги са били в предните редици на земеделското движение. А поетичното слово има дълбоки корени в Земеделския съюз, защото един от създателите му е поетът Цанко Бакалов Церковски, а поет и публицист е бил и водачът и идеологът на БЗНС Александър Стамболийски. Петя Ставрева, председател на ПП „Обединени земеделци” се обърна към присъстващите с топли и вълнуващи думи – „Благовещение е един от най-светлите християнски празници. Хубаво е, че ще отбележим деня със слово. Поезията е вдъхновявала земеделците в тяхната борба за един по-добър и справедлив свят.”
Иван Селановски, секретар на СПЗБ и редактор във в-к „Литературно земеделско знаме” призова присъстващите да почетат с минута мълчание паметта на земеделския деятел и публицист, депутат в VІ и VІІ ВНС Иван Гинчев, починал само преди часове.
Водещата Габриела Цанева, редактор във в-к „Литературно земеделско знаме”, влезе в ролята си на поет и разведри присъстващите със светлото чувство, струящо от стиховете й, вдъхновени от пролетта. След това дойде ред на Татяна Атанасова, журналист от в-к „Народно земеделско знаме ХХІ”. Със звънък глас и строфи, тя нарисува буйния танц на млада циганка, олицетворение на пролетта и раждащия се живот. Маргарита Нешкова, след няколко стиха, посветени на любовта, върна публиката към трудното настояще и трудното отстояване на житейската позиция, чрез политически ангажираната си поезия.
А Милена Филипова, с нежна настойчивост напомни темата на вечерта – Благовещение, не само като символ на пролетта, но и като ден за почит към майката, към божественото начало и вечната човешка любов.
Вяра Дамянова с вълнение прочете стихове от книгата си, подготвяна за печат „Всичко е вълшебно”, с което провокира любопитсвото на бъдещите си читатели, днес възторжени слушатели.
И когато всички мислеха, че поетичната вечер е към своя край, дойде ред на ветераните на земеделското поетично слово.
Живка Танчева, земеделка и поетеса от Бяла черква, израсла под сенките на същите дървета, под които Цанко Церковски е  бленувал своите песни, рецитира стихове, пропити с дъха на земята и земеделската идея от стихосбирката си „Цвилят гривести коне”:
В борбите ти живях и много страдах, радвах се и пях,
на колене падах и се питах:
достатъчно ли чиста за идеите ти бях?
.....
Освен такава, друга участ нямам
....
да бъда друга аз не пожелах.
Нейният звучен и искрен глас не остави никого равнодушен. Залата избухна в ръкопляскания, след които беше трудно Иван Селановски да продължи. Но, изглежда, поетите-земеделци от по-старото поколение имаха още какво да покажат. С артистичен жест-поклод към Живка Танчева и с мощен глас Селановски влезе в диалог:
Ти помниш ли, връстнице моя?
Ти помниш ли годините на мрака,
зловещо падналата дълга нощ?..
Смъртта, която дебнеше в сумрака
със тихи стъпки и свирепа мощ!
Думите на Селановски, олицетворил в себе си мъченикът-творец, защитавал своята своята земеделска идея с цената на дълги години агония в комунистическите лагери и затвори, изпълниха отеснялата зала със сенки от тоталитарния ад, от миналото на мирния преход, от днес...
Накрая Таня Дилова, издател и председател на клуба на жените земеделки в София, представи стихове на Данаил Бумбаров от стихосбирката му „Жажда”.
Думите на водещата Габриела Цанева, с които закри вечерта на земеделската поезия на Благовещение останаха да отекват в сърцата на сдружените земеделци – „Скъпи приятели и съидейници, надявам се, че тази поетична вечер развълнува душите ни и ни оставя по-силни, по-вдъхновени и с повече вяра в собствените сили и в способността ни да се преборим за земеделската идея и да намерим своето място в днешното бурно време, в което отново трябва да се борим за ценностите на демокрацията”.
Ще успеем ли?

ЛЗЗ,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар