неделя, 7 август 2016 г.

ЕДИН ЗАБРАВЕН ПОЕТ-МЪЧЕНИК - статия от ЦВЕТАН ЛАЛОВ

                   “ Нам нужни са ни храбреци –
                      задават се барутни жътви.
                      Поне станете вие, мъртъвци,
                      защото живите са мъртви!”
 
                                                 Георги Заркин
    И тази година България отбеляза 3-ти март. Отбеляза го и отпразнува, но никоя медия не спомена нищичко за един поет-мъченик, роден на тази дата през 1940 г. в с. Бели Искър, Самоковско – Георги Атанасов Заркин.
   В края на септември 1944 г. баща му е арестуван и никой повече не го вижда. Заедно с 28 души самоковци е хвърлен от “Черната скала” край Боровец. От нея тогава са хвърлени още десетки знайни и незнайни мъченици от Софийска област. Желаещите мъст нови властници са удовлетворени. Тях не ги интересува, че оставят млада вдовица, дете сираче и вечно скърбяща майка.
  Момченцето расте под бедните, но топли грижи на майка си, едва съхранило в детската си памет спомена за добрия си татко. Завършва селскостопански техникум в Ихтиман. Като войник служи в Строителните войски, нали там са всички младежи с “лоша” наследствена характеристика. След службата работи в АПК Самоков. Любознателен, обичащ книгите, пише първите си стихове. Любовта му към писането го правят сътрудник на в. “Самоковска комуна”. През 1963 г. е назначен на работа във в. “Земеделско знаме” като фоторепортер. Още в същата година написва 6 позива в редакцията на вестника, в които пропагандира  съпротива срещу т.н. “народна власт”.
     По шрифта на редакционната пишеща машина ДС установява, че позивите са писани от него. През зимата на 1966 г. Заркин е арестуван  и осъден на 6 години  затвор. След нахлуването на войските на Варшавският договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет през 1968 г. в знак на протест провежда 28-дневна гладна стачка и пише открито писмо до министър-председателя.  По този повод го съдят отново. За да го сломят и го принудят да промени политическите си възгледи често го изолират в единична килия, но Георги  Заркин продължава открито да заявява своите антикомунистически убеждения. И в затвора продължава да пише стихове и по уникален начин ги предава на близките си. Неговото творчество е от две хиляди стихотворения и епиграми и романа “Чест”. В него той не говори за мъст, за омраза, а за любов и човешки взаимоотношения.
     Идва времето да бъде освободен, но в България се очаква международна писателска среща. Властта е обезпокоена. Тя знае добре, че писателите от Капиталистическите държави ще поискат среща с поета затворник. И наистина, те искат  среща с поета Заркин. Властниците цинично им отговарят: “Той почина от естествена смърт, но ако искате да чуете нещо за убит поет, ще   Ви разкажем за Никола Вапцаров, разстрелян от фашистите”.
     Поетът Георги Заркин по най-жесток начин е убит в Пазарджишкия затвор на 7 август 1977 г.
     Да! И днес във времето на демокрацията никой не се радва на смъртта на Вапцарпов и не отрича стойността на поезията му, но за него са издигнати и се издигат паметници, улици, училища и др. носят неговото име, влязъл в учебните програми, и досега е там…
     А за поета-мъченик Георги Заркин… Бих казал, позорно се мълчи.
 
    Цветан Лалов, ЛЗЗ бр.3/2016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар