Събуждам се в два.
Небето чернее.
Над него - грее луна.
Сънят бяга, след звездите вървя.
Нощни друмища
пред мен се разстилат.
Върху сънища
бели летя.
Мечтите следя.
Протягам ръце - ще ги уловя...
Светло небе, цветна дъга.
Свърши сънят. Започва деня.
Надежда Цанева, ЛЗЗ бр.3/2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар