петък, 19 август 2016 г.

В ПОЛЕТО - стихотворение от ПЕТЪР ИЛИЕВ

Когато сляза долу във полето
и тръгна край узрелите жита,
аз слушам чудни песни в ширинето
изпети от жътварските уста.
 
А слънцето се спряло в небесата
и сипе жар по морните чела.
Кънти навред, а глъхнат в тишината
безлюдните смълчали се села.
 
Сърцето лудо тупка във гърдите
и радва се на цъфналата шил.
И шепнат ми в душата далнините,
да тръгна и нататък най-подир.
 
И аз вървя край дългата верига
от буйни кукурузи  и жита.
Над мен излита пойна чучулига,
поела на жътварки песента.
 
Петър Илиев, ЛЗЗ бр.3/2016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар