неделя, 7 август 2016 г.

ЗАВЕТ - стихотворения от ГЕОРГИ ЗАРКИН

ДУЕЛ
 
Кръстосахме си шпагите със тебе, Време,
макар да знаем за твоята ужасна сеч.
Пегас, изправих се на здравото ти стреме,
размахвайки перото, вместо остър меч.
 
Не се страхувам и от люти рани,
които ми нанесе, Време, неведнъж във гръб.
Аз повече страхувам се от черни врани
зрънцата сбрани да не изкълват.
 
А всяка капка от кръвта ми буйна и сурова
ще я превърна във космичен лъч
и той, уверен съм, ще стигне до планета нова,
където времето не представлява смърт.
 
Тогава ти ще разбереш, че безполезно
било е връз перо да вдигаш меч.
Поетът също е едно тяло небесно,
изгрее ли – то не залязва веч.

ЗАВЕТ
 
Раздели ни съдбата лиха в час злощастен
и храмът ни семеен в прах тя разруши.
И само раната ми е свидетел безпристрастен –
немилостиво и безспирно все кърви.
 
Макар да съм затворен като птица в клетка
и дните си като пшеничени зърна броя,
аз пак честит съм с чест и съвест чиста –
в съня ми камъни надгробни не тежат.
 
Не укорявам никой, не тая и злоба
в беда че съм оставен, синко, насред път.
Ще стигна пълзешком и сам до гроба,
за да опра в земята-майка гръб.
 
Ако не ти се отдаде велик да станеш
то ще те моля, скъпи синко, не скърби –
по-прекрасно е човек да си останеш,
но истински човек. И българин бъди!
……..
 
Когато се научиш да летиш,
тогава ти ще се превърнеш в птица!
Не се страхувай, че ще изгориш…
И клетката превръщай във зеница.

АЗ ВЯРВАМ!
 
Светът ще бъде по-прекрасен от дъгата,
човекът – по-добър и мил от херувим.
И всички ще са  равноправни пред благата,
и всеки кът ще бъде нов Ерусалим.

Георги Заркин, ЛЗЗ бр.3/2016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар