Кръстосахме си шпагите със тебе, Време,
макар да знаем за твоята ужасна сеч.
Пегас, изправих се на здравото ти стреме,
размахвайки перото, вместо остър меч.
Не се страхувам и от люти рани,
които ми нанесе, Време, неведнъж във гръб.
Аз повече страхувам се от черни врани
зрънцата сбрани да не изкълват.
А всяка капка от кръвта ми буйна и сурова
ще я превърна във космичен лъч
и той, уверен съм, ще стигне до планета нова,
където времето не представлява смърт.
Тогава ти ще разбереш, че безполезно
било е връз перо да вдигаш меч.
Поетът също е едно тяло небесно,
изгрее ли – то не залязва веч.
ЗАВЕТ
Раздели ни съдбата лиха в час злощастен
и храмът ни семеен в прах тя разруши.
И само раната ми е свидетел безпристрастен –
немилостиво и безспирно все кърви.
Макар да съм затворен като птица в клетка
и дните си като пшеничени зърна броя,
аз пак честит съм с чест и съвест чиста –
в съня ми камъни надгробни не тежат.
Не укорявам никой, не тая и злоба
в беда че съм оставен, синко, насред път.
Ще стигна пълзешком и сам до гроба,
за да опра в земята-майка гръб.
Ако не ти се отдаде велик да станеш
то ще те моля, скъпи синко, не скърби –
по-прекрасно е човек да си останеш,
но истински човек. И българин бъди!
……..
Когато се научиш да летиш,
тогава ти ще се превърнеш в птица!
Не се страхувай, че ще изгориш…
И клетката превръщай във зеница.
АЗ ВЯРВАМ!
Светът ще бъде по-прекрасен от дъгата,
човекът – по-добър и мил от херувим.
И всички ще са равноправни пред благата,
и всеки кът ще бъде нов Ерусалим.
Георги Заркин, ЛЗЗ бр.3/2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар