сряда, 29 август 2012 г.

ПИТАМ СЕ - позиция на АНА ВАСИЛЕВА

В догарящия залез търся справедливостта и си мърморя непрекъснато – защо, защо, защо...
И питам се:
1. Кой предложи и наложи определението „РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА”.
Това, според мен значи смачкани, унищожени психически и физически хора, които в най-добрия случай предизвикват жал за преживяното от тях... Дори за техните деца и внуци  много рядко са авторитет, много рядко получават и от тях уважение и преклонение. Къде по-бойко звучи „АКТИВНИ БОРЦИ ПРОТИВ ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА”! Човек застава мирно пред такъв борец, слуша и изпълнява даже и ненареденото му, за да докаже колко е верен и предан на властта.
Питам се, защо вместо „РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА” не се наложи названието „ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ ПРОТИВ РЕПРЕСИИ НА ДЪРЖАВАТА”? Пълноводна, спокойна река, в която ще се вливат в бъдеще забързани силни и буйни поточета.
2. По чия идея и сценарий е създадена и работи, вече колко години, КРДОПБГДСРСБНА?
Какви средства са изразходвани за тази дейност – заплати, хонорари, материална база, техника, оборудване... Какъв е резултатът и кого ползва, кого облагодетелства?
Защо се търсят и обявяват досиетата на хора, преминали през лагери (ТВО), затвори, ДС, изселвани по политически причини, изключвани или недопускани до университетите? Защо не се отворят и прочетат досиетата на онези, които са доносничели за тях и чиито доноси са станали причина за натикването им в лагери, затвори, ДС... за изселването им, за изключването им... за отнетото им бъдеще?
Питам се... и зная, че тези въпроси са част от моята автобиография и от биографиите на много хора като мен, притихнали пред догарящия залез, които не искат да ги отнесат в отвъдното.
Ще дочакаме ли отговор?
Ана Василева,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар