Дъждовна от облаци-думи,
изронвам се - грозд самота,
дъгата ще грейне срещу ми,
едва след тъгата, едва...
Но щом заприиждат реките
на смели, добри чудеса,
родени от болката, питам -
не се ли родих от дъжда?
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар