Как безразлична да съм днес, когато
дайрето дръпва циганското лято,
куп ветрове танцуват по снагата ми
и август ме залива с благодата си.
Как да стоя сама като обречена,
като съм гъвкава вълна от слънцето облечена
и гроздов сок се влива в мойто тяло –
новородено, тръпнещо и като пяна бяло.
Как да се моля в църквите смирено,
щом мойто лято не е победено.
И сливам аз камбанен звън със песен
извиращ, сладък ритъм, далеч от всяка есен.
дайрето дръпва циганското лято,
куп ветрове танцуват по снагата ми
и август ме залива с благодата си.
Как да стоя сама като обречена,
като съм гъвкава вълна от слънцето облечена
и гроздов сок се влива в мойто тяло –
новородено, тръпнещо и като пяна бяло.
Как да се моля в църквите смирено,
щом мойто лято не е победено.
И сливам аз камбанен звън със песен
извиращ, сладък ритъм, далеч от всяка есен.
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар