Колко е бедна нашата емиграция откъм художествени произведения! За голямо съжаление, тук не дойдоха стари, опитни поети и писатели. Младите, останали като деца без родители, се лутат в тъмната емигрантска нощ и търсят морална подкрепа, търсят човек, който що-годе да е запознат с писателстването, за да им помогне...
Младият и талантлив журналист Искър Шуманов представя пред читателите най-хубавите си литературни работи – разкази и фейлетони, които озаглавява с лаконичното, но изразително „Днес и утре”.
Авторът вниква в душите на своите герои, направлява ги до онзи момент, в който те, в разговори помежду си, разкриват напълно пред читателя своите мисли и действия. Поместените работи могат да се разделят на три групи. Първата – страданията и лишенията на народа ни в поробена България. Именно тези разкази и фейлетони са най-многобройни. През епичната борба на опозицията много млади и стари проявиха нечуван кураж кураж и себеотрицание. Характерен пример в малкият герои Мишо. Подслушал разговора на родителите си, той се решава да изпълни трудната задача - да занесе бюлетините. Мишо е готов на всичко и макар и още малък, той воюва с твърдостта на големите.
Друг типичен малчуган е Възкресенко. Учителката Парашкева, надъхана комунистка, чрез заплахи се опитва да го накара да промени името си. Възкреоенко е изключен от училището и поема пътя за друго село. Политическият терор в България е отразен най-добре в разказите "Забравеният бъдник'", "Неговата новогодишна честитка", "Дядо Минко знае баща си” и други.
Ще посоча някои от вълнуващите моменти в книгата. „Стоица затаи дъх и дори чу как снегът хрупаше под краката им. Когато стигнаха замръзналото корито на реката, двама изостанаха малко. Три изстрела процепиха ледения покой на долината. Първият падна. Двамата отидоха до него, счупиха леда и... После с бързи крачки се запътиха към селото."
Съдбата на прогресивните студенти, техният протест срещу издевателствата са описани в разказа "Неговата новогодишна честитка”. Преминали през лагерите. след това закарани на строителен обект в столицата, където чак през декември работят на студ и мраз, тяхната вяра в утрешния ден не отслабва. Терорът се усилва, но тайните „петорки” работят. При арестуване на Караджата един от петорката подписва, след дълги изтезания, декларация и точно срещу Нова година се самообесва. Особено драматичен е моментът на срещата на другарите му с изстиналия вече труп.
Искър Шуманов има зорко око. Той не е изпуснал и други комунистически престъпления спрямо народа. За тях говорят „Магарето Сталин", „И кочовете дават мляко", „Дядо Минко знае баща си", „Милка Йорданова пее"...
Кьм втората категория разкази спадат онези, които третират емигрантската действителност. Чрез подбрани изразни средства, авторът е съумял да нарисува по-ложителните и отрицателните герои в емиграция. Възрастният емигрант чичо Мито е един от тези герои. Умислен, вечно вглъбен в себе си, той чувства безкайна и неизлечима мъка по родния край. Там са очите и мислите му, там е и гробът на сина му. И един ден чичо Мито си тръгва обратно за България, но на границата пада убит. С пестеливи изразни средства е нарисуван образът на този скромен бълзарин. "На шестия ден полицията пусна новината: Мито Равненлията убит близо до българската граница. В джобовете му намерили само една снимка на младеж и оронено жито." И по-нататък: ''А, ба, аз все мислех, че този човек не беше чист" - коментираше общественикът” - един младок, който обичаше да политиканства в лагера. „Нищо не си мислил” - пресече го Спас. Той сигурно е поел към родината да си търси живеца човекьт."
И накрая - към третата група разкази спадат онези, в които се говори за бъдещето, за Утре.
В „Татунчо и неговото параходче" авторът е дал два образа на емигранти - и двамата доктори, служили в миналото на нацистите, а днес стороиници на „новото”. Те са врагове на всичко прогресивно и нямат друга цел в емиграция, освен да забогатеят. По цели дни и нощи Татунчо крои и прекрорва по какъв начин най-бързо да се сдобие с пари. Параход, паракод... Сънува той, че пристига на Варненското пристанище. Мимоходом авторът засяга някои основни въпроси. „Да, частна собственост и демокрация. Никой не ви отрича правото на собственост върху стоката на парахода... Та демокрацията повелява разпределението на това, което сте докарали от Америка - Живеем в изключителни времена, Татунчо. Въпросът е как да се спаси този изстрадал народ."
Общо взето, книгата на Искър Шуманов е добра, стилът - на висота. Би трябвало само героите да бъдат по-задълбочено разработени. Но това е само мнение.
"Днес и утре'' заслужава да бъде прочетена от всеки емигрант. Има какво да му хареса и какво да научи.
Мито Петров,
„Моята МЛАДЕЖКА БОРБА” – публикации във в-к „Младежка борба”, 1956-1962 г., Париж,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар