Обвито във мрак поле замира
във нежната прегръдка на нощта
и уморен се за почивка спира
дори ветрецът, притаен в ръжта.
Ни глъч, ни звън покоя мек тревожи...
Изгряла мълком тънката луна,
до изгрев сърп изостря да го сложи
в работната десница на деня.
Цоньо Неделкин,
в-к
Няма коментари:
Публикуване на коментар