неделя, 19 август 2012 г.

ДЪЖД - стихотворение от МАРГАРИТА НЕШКОВА

Натъжи се небето, заплака
от радост или от мъка?
Повехнал храст го дочака,
за него беше сполука.

Мигът парещ прогони
и донесе наслада
на прашните клони
и гората млада.

Изми паветата прашни,
на Земята свитите шепи.
И със стъпки властни
прогони мислите слепи.

Въздухът освежи и пречисти,
напои тревите с надежда.
В последните капки сребристи
слънчев лъч се оглежда.

Маргарита Нешкова
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар