Отдавна те чаках и търсих с години
сред много познати и чужди лица.
Понявга в съня си зовях те, любима,
в мечтите те виждах - най-светла мечта!
И жаден копнеех за твоята ласка,
за искрена обич в живота суров,
но дявола срещнах във ангелска маска,
бях лъган с продажна любов.
И вече не вярвах, че може да има
в живота реален любов! Само блян!
Отново потърсих аз свойта любима,
но... в страниците на роман.
А ти като слънце през мрака погледна ме,
заблудата моя на прах разпиля!
Днес нашата обич човешка и земна е
по-истинска от най-правдивия роман.
Иван Цолов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4, юли-август 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар