петък, 6 септември 2024 г.

НЯМА НИКАКВА СТОЙНОСТ ИСТОРИЯ, КОЯТО НЕ Е СВЕДЕНА ДО ЗНАНИЕТО НА ХОРАТА - статия на Боян Балкански

 

Немалко автори – поети, писатели, публицисти и други, закърмени със североизточната руска пропаганда и тоталитарната идеология, останаха явни нейни последователи. Въпреки, че през 2000 г. Народното събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. А други от кръстовището на Промените поеха по новото ветротечение на историята, но запазвайки в мислите си  утаечните наслаги в мутираното им съзнание.

Докато първите, повечето в напреднала възраст, както и техните предци, някога смятаха, че всеки, който има повече имане - воденица, тепавица, бакалница, фабрика, земи и прочие е богаташ и враг на народа, днес (за учудване) същите с голямо удоволствие приемат за нормално милиардерите и диктатурата в Русия!

Тук поставям въпроса за втория тип автори. Те се обединяват в свои малки общества. И пишат ли, пишат по вестници, списания и електронни медии, които им служат и за допълнителна хранилка. Хвалят се помежду си и се награждават помежду си. Но Те почти никога не заемат позиция по значимите катаклизми у нас и чужбина през последните години, разтърсващи установения ред след Втората световна война. И най-вече за окупиране и завладяване на нови територии и държави без спазване на никакви международни договори. Типичен пример затова е агресивната война на Русия в Украйна с цел нейното завладяване. 

Украйна, която се настила с пепел и разруха, ровове и гробове, кръв и сълзи, гняв и мъка! И това става въпреки подписаният Будапещенски договор през 1994 г., където под председателството на Ядрения клуб, Украйна доброволно се съгласява да се откаже от ядрения си арсенал, останал и в наследство от СССР, и да го върне на юридическия наследник на Съветския съюз. В замяна та този акт Великобритания, САЩ и Русия стават гаранти за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. А „гарантът“ Русия е най-големият завоевател в момента в света!? За случая, мисълта на Ото фон  Бисмарк (1815-1898) е 100-процентово вярна: „Договорите с руснаците не струват дори колкото хартията, на която са написани!“ За тези събития въпросните известни автори са мълчаливи, плашливи, пасивни, неутрални. Така, те не застават в защита на справедливостта и демокрацията, а на страната на диктаторите и агресорите.

От тези автори никога не може да прочетеш цитати на наши революционери, патриоти и културни дейци като Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и други, отнасящи се  не против обикновените руснаци, а срещу имперските апетити и управлението на Руската империя.

Например:

 Георги Раковски: „Всякога проклетата Русия (до 1878 г.), когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уж тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела“

Васил Левски: „Братя, дайте сами да се освободим, защото ако друг ни освободи, той отново ще ни зароби“ или „Батьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьов сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Булгурско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“

 Христо Ботев: „Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употребява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колони.

Захари Стоянов: „Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти не са апелирали към Русия, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли и от турския.“

Тези плашливи творци никога не биха цитирали и изказвания на много руски личности по отношение на българите като:

Иван Аксаков (1823-1886), чието име (за голяма наша „чест“) носи град Аксаков, улица в централна София и гимназия в Пазарджик (!?): „Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на руснаците или по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!“

Владимир Ламсдорф (1844-1907) в дневника му от 27 февруари 1891 г.: „На Балканите трябва да има малки държавици, достатъчно слаби, за да се нуждаят от руско покровителство и да не се допуска създаване на голяма и независима държава“ и „Руските интереси изискват по-силни Сърбия и Гърция и, докато е възможно, слаба България“.

Тези автори никога не биха посмели да цитират и мнението на видни руснаци по отношение за тяхната Русия. Тук трябва да споменем, че в изказванията им има и известна доза отрицателна емоция (подобни мисли са изказвани и от български личности за България и българите), но тя не може да засенчи голямата част от истината.

Александър Пушкин (1799-1837): „Народ, безразличен към най-малкия дълг, към най-малката справедливост, към най-малката истина, народ, който не познава човешкото достойнство, не признава като цяло нито свободния човек, нито свободната мисъл“.

Иван Тургенев (1818-1883): „Руснакът е най-наглият лъжец в целия свят!“;

Алексей Толстой (1828-1910): „Не е мила, не е уютна руската земя – по-зле е от горчиво робство – хиляди години, избродена с лапи, с досада разравяна с плуг, покрита с пепелта на разорени села и необозначени гробове. Пустота и дивост“;

Максим Горки (1868-1936): „Най-важният знак за успеха на руския народ е неговата садистична жестокост“;

Иван Шмельов (1873-1950): „Народ, който ненавижда свободата,  обожава робството, обича веригите на своите ръце и нозе, мръсен физически и морално… е готов във всеки момент да гнети всичко и навсякъде“;

Иван Илин (1882-1954): „Русия е най-подлата, отвратителна страна в цялата история на света. По метода на селекцията там бяха отгледани чудовищни морални чудовища, в които самото понятие за Добро и Зло беше обърнато наопаки. През цялата си история този народ тъне в лайна и същевременно иска да удави целия свят в тях.“

Михаил Булгаков (1891-1940): „Не сме народ, а скотове, наглеци, дива орда от душегубци и злодеи“;

Въпросните наши големи текстописци никога не биха писали, например, за  изкланите от Иван Грозни стотици хиляди волжки българи в Казанското княжество, в чест на което е построената черквата „Покров Богородичен“ или „Свети Василий Блажени“ на Червения площад в Москва, на която се възхищават (без да подозират за това) днешните български туристи (!?)

Тези автори никога не биха споменали за отношението на Русия (на „другата, непознатата Русия“) към България и българите затова, че:

* Практикува коварна преселническа политика по отношение на българите след всяка руско-турска война;

* Застава против самостоятелна Българска патриаршия;

* Не ни допуска в Сан Стефано при подписването на  Санстефанския мирен договор (1878);

* За 9-месечното  поддържане на нейната администрация задължава освободената България да ѝ плаща 89 640 000 златни лева или 32 тона злато!

*  Има намерение да разкъса непослушното Княжество България: „Цел на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна“ България, а подялба дори на сегашното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, с широка ивица по Черно море, която Русия трябва да потърси начин да остави за себе си. С една дума, ние сме в правото си да постъпим с България както постъпихме с Полша – да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята, в назидание на всички останали племена, населяващи Изтока, в доказателство на това, че позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, който дръзне да вдигне ръка срещу велика Русия!” (Из миналото на руската дипломация, Исторически изследвания, Полемически статии на С. С. Татишчев. Санкт-Петербург. Издание на А.Суворин, 1890).

* Застава против Съединението на България (1885);

* След Съединението на Източна Румелия и Княжество България (1885) насъсква Сърбия да ни нападне в гръб, а след победата ни над нея подготвя проруски преврат, целящ детронирането на княз Александър Батемберг;

* Застава против независимостта на България (1908);

* Обявява война на България през 1916 г. и нейни войски нахлуват в Добруджа, където са разбити от конниците на ген. Иван Колев, който (преди битката) се обръща към неговите кавалеристи: „Кавалеристи! Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и ще ги прогоним, както всеки враг, който пречи на обединението ни!“

* Под натиск на Коминтерна стимулира подготовката на Септемврийското въстание (1923);

* Подтиква и подкрепя най-големия терористичен акт в историята на България и най-големия в света (до 2001 г.) в черквата „Света Неделя“, София (1925);

* Обявява война на България на 6 септември 1944 г., която, воювайки след това с нея срещу Германия, не ни признава като воюваща, а като победена  страна;

* Създава македонска нация с усърдната подкрепа на Йосип Тито и Георги Димитров, който пред огромно множество българи изнася гръмки речи за „македонизиране“ на десетки хиляди българи, както в Пиринска Македония, така и във Вардарска Македония и Гърция. Оттам идващите българи в България се пропъждат обратно, казвайки им: „Вие не сте българи, вие сте македонци!“ Последствията – хиляди прокудени от тях са избити.

* Подтиква и стимулира избиването на българската интелигенция след 1945 г. и още, и още десетки подобни примери.

Тези потайни и плашливи автори дори не смеят да напишат истината за живота и творчеството на поетите Христо Банковски и Пеньо Пенев. Някои, познавайки ги, се пишат за техни приятели, но днес (?!), а не преди, когато много от тях ги презираха за тяхното бунтарство. Пеньо се възхищаваше от голямото строителство, но в същото време се огорчаваше от все по ширещата се несправедливост в обществото. Незабравим остава неговия стих: „Колко трудно е в нашия век да бъдеш честен човек!“

Още множество примери могат да се изредят за покриването, потулването, премълчаването, фалшифицирането, погребването на много истини за България и българите, никога не споменавани от въпросните наши автори! А няма никаква стойност една история, която не е сведена до знанието на хората. И не разчетем ли правилно нейното минало, не можем да предложим разумно бъдеще!

Боян Балкански, "Литературно земеделско знаме", бр. 3/2024

петък, 14 юни 2024 г.

101 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА СТАМБОЛИЙСКИ - редакционна статия

 

ВЕЛИК И БЕЗСМЪРТЕН ДЪРЖАВНИК

Много пъти сме писали за безсмъртното дело и ярката личност на великия водач на земеделското движение в България - Александър Стамболийски.




Сега ви предлагаме малко хронология – защо и как се стига до жестокото покушение срещу него.

Александър Стамболийски и правителството на БЗНС успяват за кратко време да извадят страната от националната катастрофа след няколкото безсмислени войни.

Но важните, същностни реформи и цялостната дейност на правителството са в интерес на народа и  засягат икономически интереси на  групи и съсловия  в обществото. Това е една от основните причини за да се стигне до кървавия преврат на 9 юни 1923 г.

Когато тръгва на стодневната  обиколка, за да извежда страната от тежката външна изолация, Стамболийски съсредоточава усилията си за решаването на проблема със Западна Тракия и излаза на Бяло море, като оставя за по-късно въпроса за Македония. След сключването на Нишката спогодба – март 1923 г., БЗНС и лично Стамболийски получават още един сериозен противник в лицето на ВМРО.

И се започва подготовката за преврат. В Пазарджик се установява един от висшите дейци на Военния съюз – полк. Славейко Василев, с цел да организира преврата. 

Механизмът на преврата е задвижен на 8 юни.

По  това време Александър Стамболийски се намира в родното си село Славовица.

На 10 юни военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков да залови и убие Александър Стамболийски. Капитанът заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето на Стамболийски вече се ръководи от полковник Славейко Василев. 

След като му съобщават за преврата, Стамболийски тръгва за двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак. По пътя за Пазарджик тълпи от местни селяни правят неколкократно опити да спрат конвоя. Славейко Василев успява да избегне саморазправата. В Пазарджик Василев отказва да предаде Стамболийски на Иван Харлаков. Спорът между двамата е под чия команда той да бъде отведен в София, като Василев е осигурил за целта специален влак, който чака на гарата. След нареждане по телефона Стамболийски да бъде предаден на Харлаков, последният го качва на автомобил и го отвежда обратно във вилата му в Славовица. Там той е убит по най-жесток начин от група на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.

Веднага след преврата на много места в страната избухват селски вълнения в подкрепа на Стамболийски. Най-големи са размерите на бунтовете в Плевенско, Шуменско и други селища из цялата страна.  Но всички бунтове са потушени от военния гарнизон и други сили, верни на превратаджиите.

Така мъченически загива  Александър  Стамболийски – една от най-ярките личности в националната ни история.

ЛЗЗ, редакционна статия

 

Кървавият подпис на Александър Стамболийски преди смъртта му

 

Илия Бешков    Убиецът говори

 брой 2/2024


неделя, 9 юни 2024 г.

ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА - 70 години от смъртта на Трифон Кунев /1880 - 1954/

ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА

 

Заплакала е гората

и на гората листето,

мъже по черни угари,

вдовици в черни забрадки,

заплакали са полята

и на полята листата,

селяци по занданите,

сираци по мегданите

заради Стамбол войвода:

„Де да е Стамбол да доди,

земята редом да види,

земята ни се почерни,

гората попар удари,

полята слана ослани,

в селата вихър помина,

клети селяци размята -

кой по тъмни зандани,

кой по стръмни балкани,

кой по пуста чужбина!

Де да е Стамбол да доди,

буйна му снага да видим,

огнени очи да светнат,

мъжки му думи да чуем,

мъките да ни развее!”

Тече Мрица кървава,

никому дума не казва

какъв е юнак загинал

до китните й брегове,

какви е думи издумал

за рода и за народа,

какви е мъки понесъл

за тия черни селяци,

за тия клети сираци,

за тия кутри вдовици!

Тече Марица кървава,

никому думи на казва

заради Стамбол войвода!

 

                 Трифон Кунев

събота, 8 юни 2024 г.

ЯНИНИ ГРАМАДИ - стихотворение на Йордан Борисов

 

 Предател тук сълза не рони

и комунист не сторва кръст!

Тук идва Крайненецът Боне

и в кърпа взема шепа пръст!

 

Свещица палят земеделци;

за вярност дават пак обет.

Пред Мавзолея европейци

във почит чакат своя ред…

 

След тъжно-скръбна панихида

и братски тих дълбок поклон

селякът с мъничка обида

поема път към своя дом.

 

Запрял пред скръбната си нива

той сейва шепицата пръст;

да си остане вечно жив

със жито над човешки кръст...

 

                       Йордан Борисов

четвъртък, 6 юни 2024 г.

ЗДРАВЕЦ - стихотворение на Харалан Недев

 

Съвсем безмълвен до скалата,

стои и пръска аромат

във пазвите  на планината,

със свое място в тоя свят.

 

Студ го тука не сразява,

ни гръм, ни бурите дори!

Той здравия си дъх раздава

на тия букови гори.

 

Пътник, в отдих спрял тъдява,

поема глътка здравина,

която здравеца раздава

сред тая вечна планина.

 

   Харалан Недев

неделя, 26 май 2024 г.

РОДНО ПОЛЕ - стихотворение на Иван Белослатински

Обичам в знойно лято из полето

Да ходя бос след дъжд

сред ширналото се море, в което

полюшва се узряла ръж.

 

Да гледам макове червени,

на птичките да слушам песента

и глъчка на жътвари уморени,

работещи до късно вечерта.

 

На литналата сладкопойна чучулига

да се любувам на гласа,

на равното поле, в което

родих се и прекарах младостта.

                                                 

Иван Белослатински

четвъртък, 23 май 2024 г.

БЪЛГАРСКАТА КНИГА - сатирично стихотворение на Кирил Назъров

 ... че и ний сме дали нещо на светът

и на вси словене книга да четат ...

                                   Иван Вазов

 

Столетия умната книга

народа ни духом въздига.

Макар и прокуждана,

тя пак го пробуждала –

с прочути книжовници,

с безсмъртни бунтовници

и техни следовници…

Книгата Паисиева

старателно преписвана

била е светлик, а

и днес е велика...

 

Да, книгата има история славна,

но всичко било е отдавна…

 

Днес тъне в праха и в тъгата

по старото време, когато

била е почитана,

била е прочитана…

Под тежкото бреме

на смутното време

притулва се нейде из дъното –

измачкана, влажна, прегъната…

Очаква и днес интерес,

мечтае пробуда, прогрес.

Злощастната българска книга!

Е, стига!...

Но питам се с болка, тъга:

а докога?!

бр. 2/2024

понеделник, 13 май 2024 г.

В ПАМЕТ НА ЙОСИФ ПЕТРОВ - редакционна статия и стихотворението "Персин"

115 години от рождението и 20 години от смъртта на Йосиф Петров

УЧИТЕЛ, ОБЩЕСТВЕНИК, ПОЕТ

Роден: 14 май 1909 г. в с. Чирен. Починал: 16 октомври 2004 г. в София 

Първите си  стихове печата във вестници и списания през 20-те години. Годините от 1956 до 1959 прекарва в концлагера на остров Персин край село Белене. През 1969 г. се пенсионира като учител.

Първата си стихосбирка „Родна земя“ издава през 1939 г. Следват „Под развети знамена“ (1944), „Селски и войнишки хуморески“ (1945), „Босилкова китка“ (1946), „Оранжева земя“ (1947), „Чорапът се разплита“ – комедия (1948).

Като най-възрастен депутат председателства откриването на VII велико народно събрание на Република България след демократичните промени в страната от 1989 г. След промените издава стихосбирките „Вик от каторгата“, „Разпилени пъстроцветия“ (лирика), „Ти ли ме повика, родно село мое“, „Смях и жлъч“ (хумор и сатира) и „Декамеронки като бонбонки“.

ПЕРСИН

Персин, Персин, земя със сълзи напоена!

Безрадостен и тъжен остров на скръбта!

Една ли българска душа озлочестена

позна сред теб на властник зъл жестокостта?

 

Една ли смела помисъл със орлов полет

намери своя край в каторжния ти ад?

Един живот ли ти лиши от цветна пролет?

Една ли младост в теб повяхна като цвят?

 

Блестят високо небеса лазурно чисти!

Усмихват се далечни трепкащи звезди!

А в теб печално бродят мрачни лагеристи

и жълти листи ронят старите върби!

 

Над твоите полета, сиви, неорани,

потънали в дълбока есенна печал,

се носи само грозен грак на черни врани

и на страдалците страдалческата жал!

 

Жестоки българи, по-зли от зверовете,

връз българи връхлитат като врагове,

а Дунава, свидетел ням на вековете,

със бистри сълзи мие твойте брегове!

 

Един загиващ свят за кървава голгота

на свойте многобройни жертви теб избра!

Но няма в теб смъртта да победи живота,

че ей я, пуква вече новата зора!

 

Прелива в братска Полша мъката набрана!

От златна Прага идват ропотни слова!

Поробена Унгария със бунт въстана!

В студени тръпки тръпне каменна Москва!

 

Като Бастилията ще се сгромоляса

властта на този кървав Сталинистки свят!

Ще си отдъхне вредом трудовата класа!

Ще се прегърнат с чиста обич брат със брат!

 

Ще зашуми като поток човешка радост

във милионите измъчени души

и разсинджирената окована младост

окови и тъмници с грохот ще руши!

 

И в тия светли дни, след дългото разпятие,

в изстрадалата българска земя навред,

сред радостта ще прогърми едно проклятие:

„Проклет да си, Персин! Проклет! Проклет!

Трижклет!“


Йосиф Петров

редакционна статия ЛЗЗ

неделя, 28 април 2024 г.

ПРОЛЕТЕН ВАЛЕЖ - ново стихотворение на Стоян Михайлов

Радост дълго чакана е вънка -

щедро си небето дверите разтвори...

Ливна дъжд, с желана песен звънка,

всеки тихо си молитвата говори.

Капки падаха като жълтици

по земята клета, доста зажадняла.

Свиха се под стрехи всички птици,

а реката бърза, че се пълни цяла!

Има, има Господ, шепот се долавя -

сушата е напаст тука непозната...

За труда положен, пътя се изправя -

ще буят пшеници, грозде, зарзавати!

Ей денят преваля и нощта се спуска,

вън вали,  вали си тихо не престава...

Утрото пък ведро, идва за закуска

и за „първа  сгляда“ всичко обещава!

Щъкат из полята морните стопани -

слънцето ги гали, не пести лъчите...

Че дъждът навреме, ще се съгласите

ден и нощ ни гост е,  а година храни!

 

22.04.2024

Стоян Михайлов

петък, 26 април 2024 г.

ПАМЕТ ЗА СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ - редакционна статия

Отново е 24 април! Вече 99 години са изминали от жестоката смърт на поета, но неговото слово е живо, жизнено и актуално!

Димитър Диловски Митов, известен с литературния си псевдоним Сергей Румянцев /роден на 5 септември 1896 г., убит на 27 април 1925 г./ е скъп и близък до сърцето на всеки сдружен земеделец.

Всяка година на 24 април, денят на убийството на земеделския поет СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ, председателят на Областната организация на БЗНС в Ботевград Васко Чавдаров организираше поклонение в родната къща на поета в село Румянцево.



За съжаление тази пролет изгубихме и пламенния земеделец Васко Чавдаров.           

Хубаво е, че неговата дъщеря Диана Чавдарова продължава завета на баща си и на 24 април т. г. традицията беше спазена.

Благодарност на Диана Чавдарова!

Поклон пред паметта на големия поет и земеделец!

ЛЗЗ

петък, 15 март 2024 г.

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ - ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ - сатирична миниатюра на Бодил Розин

СИТНИ-ДРЕБНИ КАТО КАМИЛЧЕТА

Първи април е денят на шегата, на лъжата. Та къде на шега, къде на сериозно се казват някои истини, полуистини и пр.  Макар че най-добре е да си кажем истината, по-възможност цялата. Колкото и да е горчива, а за големите лъжци и нелицеприятна. А те са и многобройни, и много лъжливи.

„Колкото повече, толкова повече“ – казваше дълбокомислено Мечо Пух. Тази мъдра констатация на милия герой от едноименната книга на Алън Милн илюстрира най-точно социалната картина на съвременното българско общество.

През последните десетилетия у нас колкото бедните стават по-бедни, толкова богатите стават по-богати. Колкото повече забогатяват, престъпници, корумпирани, политици, управленци, олигарси и прочие грабители, толкова повече народът върви по низходящата градация на обедняването: бедни, по-бедни, най-бедни, пенсионери и т. н….

Управляващи и политици изброяват все важни неща, които наистина би трябвало да се случват, а засега си остават мираж… Но въпреки всичко продължават с обещанията.

Не би трябвало да са толкова спокойни, без да са направили нещо реално за подобряване живота на хората.

Както почти винаги вече повече от 30 години, немалко българи все очакват с надежда появата на нова партия или политическа формация, за която биха гласували. Така е и сега. Но каква ще бъде новата формация? В каква посока ще иска да поведе България?... Все важни въпроси, които нямат отговор. А може би отговорът е кратък: от трън та на глог!

Българинът е доказал, че вярва на лъжци, просто иска някой да го залъгва със светло бъдеще, с всякакви обещания-илюзии. Като че ли не може без управници, които да го лъжат. Вече се изредиха няколко такива популистки формации, които говореха това, което народът иска да чуе. И се добираха до Парламента и властта.  Те отидоха в небитието, но се появиха нови със същия облик. Лъжат хората по време на предизборните си кампании. Те ги избират, без да се замислят. А изберат ли ги, овластените  веднага започват да ги лъжат с други лъжи. Кой ли не лъга наивния българин: видни партийни и комсомолски дейци, тайни и явни ченгета от бившата/и настояща/ Държавна сигурност, бивши царе и царедворци, лъжепатриоти и лъженационалисти, лъжедемократи…

Докога ще продължи това време на лъжи, надлъгване, прелъгване?!…

Не ми се ще да вярвам, че то ще продължи толкова дълго, че ще доведе до унищожаването на България!

Но… засега няма изгледи да се озаптят лъжците и процесът на обедняване на народа и обогатяване на престъпниците, групировките, олигарсите, партиите…

Та не се учудвайте, когато срещнете обикновен гражданин и на въпроса ви как е, той ви отговори с думите на Мечо Пух:  „Не съм много как!“ Както няма да се учудите и ако някой от непрекъснато забогатяващите олигарси и прочие бандити ви отговори също с думите на Мечо Пух: „На този свят има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед…Това са две гърненца с мед!“

Бодил Розин, брой 1/2024

петък, 1 март 2024 г.

В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ – статия на Маргарита Нешкова

 

145 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

01.03.1879 – 14.06.1923

„Смелостта на Александър Стамболийски е достойна за подражание. Тя се проявява в делата му, в мъченическата му смърт и във всичко говорено и писано от него. В някои случаи тази негова смелост създава епоха. Да кажеш в очите на всемогъщия цар Фердинанд, пред когото всички трепереха и благоговееха: „Ваше величество, ако предприемете тази война, Вашата глава ще се търкаля по улицата“, е смелост рядка в летописите на историята.“

                                    Никола Петков

*

Роден на 01.03.1879 г. в китната Славовица, живял в Царска България, един от най-смелите последователи на Васил Левски за „чиста и свята република“ – политик и държавник, поет и публицист, убит по най-жесток начин на 14 юни 1923 г. Неговото сатанинско убийство е сравнявано с убийството на Юлий Цезар – велик пълководец и държавник, записал името си в световната история. Сравняван с Цезар, бих казала – „българският Цезар“, но много по-велик от Римския, защото мисията на неговия живот е пример за миролюбие, хуманност и обич към род и Родина, към Човека. Трибун и общественик, политик и държавник, носител на силния български ген…

За зла участ на българите и България, нейните велики синове имат съдбата на Христос: Васил Левски, апостолът на българската свобода – обесен от османците; Христо Ботев, гениалният поет, повел чета за борба с османската тирания – убит в Балкана; Алеко Константинов, писателят заклеймил дребнодушния продажен сребролюбец и нагаждач, политическото недообразовано парвеню…, /а колко много Ганьовци има и днес и те не са само български патент/ – убит в Царска България; Никола Петков – обесен от комунистическата Народна република България…

*

Оръжието, с което  Стамболийски се бори със злото е словото – вербално и писмено. Той е ярък журналист. Първата си дописка публикува през 1899 г. във в. „Земеделска  защита“.

От 1902 г. е в редакцията на в. „Земеделско знаме“, а от 1904 г. е редактор на Съюзния орган. Неговото писмено слово е апел за създаване на земеделски сдружения и движение с цел просвета и пробуждане на селячеството в защита правата на селския труженик и смела критика на корумпирани „политически мекерета“ и т. н. Пише уводни и обзорни статии, коментира и анализира, води политически полемики.

Александър Стамболийски развива, разширява и формира идеите и теориите на Земеделския съюз като ги облича в принципи – оригинални и самобитни. Той е не само идеолог на земеделско сдружаване, но и архитект на БЗНС като политическа организация, която да бъде защитник на икономическите интереси на цялото общество, не само на земеделското съсловие.

*

Така, като съсловия, той разглежда обществото като цяло. Съсловия, които се подкрепят в името на общото добруване, а не като класи, воюващи помежду си.

И тези идеи се възприемат от целия български народ. В структурите на земеделските дружби ще срещнем имената на лекари, учители, инженери, хора на просветата, културата и изкуствата и т.н.

И те не остават само като ефимерни пожелания, а когато вече е начело на дървата започва реализирането им, за справедливо разпределение на обществените блага, за хуманно отношение към Човека във всички сфери на обществения живот – здравеопазване, просвета, икономика, селско стопанство  и т. н.

*

През краткото управление на БЗНС се приемат много демократични закони и се правят редица реформи, като:

– Аграрната. Тя поощрява кооперирането. Свързана е със създаването на стокова борса и прекъсва паразитното обогатяване на прекупвачите, което дава тласък на развитието на стопанствата и приемливи цени на пазара и за най-бедния потребител. Подпомагат се от държавата средния и дребния производител, което естествено е неприемливо за най-едрия капитал и едрите земевладелци с над 300 и 500 декара земя, чиято земеделска собственост се ограничава. Създава се Поземлен държавен фонд чрез които се оземляват безимотни селяни и български бежанци от Тракия, Македония и Западните покрайнини.

– Със „Закона за трудовата повинност“ се увеличава българската армия. Задължават се младежи, включително чиновници и военни да се включат в полагането на безвъзмезден труд, в полза на обществото, за строителство на пътища, училища, болници, читалища, обществени сгради… И в най-малките села се строят училища. Въвежда се безплатно здравеопазване и образование.

– Данъчна реформа, която  отменя натуралния десятък,  срещу който през 1900 г. в Добруджа и на други места се провеждат масови бунтове и брожения.  Въвежда се подоходното облагане и др.

– Реформа в Банковото дело. Позлатява се българският лев.

– През 1920 г. България е приета в Обществото на народите. И още, и още…

*

Само за 20 години начело на БЗНС и по-малко от 3 години самостоятелно управление, Стамболийски успява да я наложи организацията като непреходно политическо присъствие, като извор, от който пият и какви ли не тъмни субекти, и въпреки кариеристичните им подбуди, толкова време не успяха да я омърсят.

През краткото управление приетите демократични закони отварят път на икономически подем, които дава и възможност да се изплащат огромните репарации наложени на България като страна загубила войната. Близо столетие по-късно по подобие на БЗНС и в други страни се създават селски партии с подобни програми. Европейската политика потвърждава като полезно сдружаването на работещите в земеделието и кооперативното дело, подпомагането на дребните и средни земеделски производители.

Засегнал интересите на шепата богаташи и царедворци, разчитащи на царската воля да се доберат до властта за облаги, Александър Стамболийски след военен преврат на 09 юни 1923 г. е  убит по най-варварски начин, но неговата смърт е един велик физически край. Когато му съобщават за преврата, той се намира в Славовица,  където работи по изготвянето на Републиканска конституция.

Предупреждават го, че ще бъде убит и негови доверени хора предлагат да го изведат от страната, но той категорично отказва и остава при народа си, в родината, за разлика от “велики” комунистически лидери, които се възползват от ситуацията и се обявяват за водачи на въстаналия народ. След потушаването на въстанието „величията“ хукват през границата… В историята остават  безсмъртни думи на Стамболийски пред кончината на Александър Димитров, убит по-рано от същите „добродетели на народа“: „Аз намирам за най-идеална и най-красива моменталната смърт, дошла при изпълнение на дълга“.

*

И този народ, който и сега някои намират за малодушен, заспал, непробуден, отдавна се е пробудил, но след комунистическите репресии все още страхлив да проговори, не забравя своите добротворци. Той толкова ги обича, че ги превръща в легенди и пее песни за тях.

Такава легенда е Александър Стамболийски – поетът, журналистът, общественикът, политикът, държавникът, за който Франческо Нити, италиански държавник и историк през 1925 г. пише: „България е страната на розите. И когато българският народ отново си възвърне свободата, тогава ще набере най-хубавите си рози, за да обкичи гроба на своя велик държавник Александър Стамболийски.“

Маргарита Нешкова, в. "Литературно земеделско знаме", бр. 1/2024

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2024

неделя, 18 февруари 2024 г.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ - стихотворение на Христо Ботев

 176 години от рождението на Христо Ботев

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачиш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

 

                                     Христо Ботев

 

„Обесването на Васил Левски“ е последното стихотворение на Христо Ботев. Вероятно е написано към края на 1875 г. Напечатано е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.

 

сряда, 14 февруари 2024 г.

ЛЮБОВЕН ВЕНЕЦ ЗА СВЕТИ ВАЛЕНТИН - поезия

 

ЛЮБОВЕН ВЕНЕЦ ЗА СВЕТИ ВАЛЕНТИН

съвместна публикация със сп. "Картини с думи и багри"

ИМА ТАКАВА ЛЮБОВ

Има такава любов,
родена край извора чист,
от погледи нежни.
От изгрев лъчист,
родена в Балкана,
сред тучни ливади
и безкрайни поля.

Родена по тлаки и седенки,
по сватби и сборове
и по комшийски беленки,
във млади туптящи сърца.
В погледи пламенни,
в чисти и ведри лица –
Има такава любов!

Любен Томов

ВЪПРОСИ

Питаш ме, защо те любя –
отговори точни нямам.
И да печеля и да губя,
обичта е храм за двама.

Питаш ме, защо те искам –
отговори ясни нямам.
И ме връхлитат мрачни мисли,
че това е тест за дама.

Питаш е и пак ме питаш –
дишам и заради теб живея.
В нощите и в дните скиташ,
а аз те чакам пак на кея!

Стефчо Василев

ГЛАСЪТ НА ЕВА

Сърдечен, звучен райски глас
по телефона ме събуди
и в утринния летен час
ме плисна с цвят на пеперуди.

Часовникът за миг поспря,
за миг, с търпение изстрадан,
че много дни очаквах тя,
сърдечно да ме изненада.

Дали бе обич то – не знам,
или бе шепот от нагона,
но от подобен глас Адам
от рая нявга бе изгонен.

Отказа се от него сам
и този свят с любов зачева.
Без рая можеше Адам,
но не и без гласа на Ева.

Кирил Божинов

ПО ВЯТЪРА ПОЗНАХ…

По вятъра познах, че вече идваш.
Парфюмът ти ме лъхва изведнъж.
По песента на славея и бръшляна,
по люшналата се на хълма ръж…

По вятъра познах, че ще те видя.
По залеза поруменя от свян.
По шепота на капките в герана,
по тръпката на кръшния ти стан.

По вятъра познах, че пак ще дойдеш.
Немирникът не даде ми покой!
Така припряно блъскаше вратата,
гласът му чувах, жалбата: “Не стой!”

И полетях като стрела по пътя,
ръцете си в прегръдка да плетем…
На никого не ще те, блян, отстъпя,
чела не ще пред завист да сведем!

Пенко Керемидчиев

ЛЮБЕНЕ С ВЯТЪРА

Съблечи ми душата,
до голо я съблече
и аз ти позволих.
За миг не се поколебах,
когато дръзко в нея влезе
и риза крепостна разкъса.

Новородена, чувствах се спасена.
Отново вярвах в без началото
на всичките начала.
Ако това е Любовта, не е ли тя
до болка беззащитната фиеста,
с която ти и аз сме сътворени?

Покълнали пшеничени зърна,
от нивата Господня. Мигновение…

Дарина Цветкова

МОЯТА ЛЮБИМА

Моята любима, мила,
излъчва нежност, доброта.
Очите й череши живи
светещи зеници – красота!

Мила, мила и чаровна –
енергия с вълшебна сила
прелива в моята душа.

Където и да бъда пея,
за нея мисля и живея.
Моята любима, мила,
вълшебна сила е стаила.

Манчо Йончев

НЕБЕ, ПОКРИВ И ПЪТ

Любовта е бездънна. И без покрив е тя.
Тя душата ми пълни с нежни слова.
И очите и пълни с образа твой.
Тя покой не признава, нито застой.

Любовта звездолика в мене живее –
не е тъжна, самотна, тя за тебе копнее,
тебе вижда насреща, дори когато
я застигне покой и светкавичен блясък.

Любовта е в сърцето, в душата, в очите.
Тя върви редом с мени и за тебе се все пита.
Търси пътя към теб и надежда тя търси,
ти за нея небе си, и покрив, и път…

Райна Минкова

ЛЮБОВ И ВИНО

Видях те! Н масата остреща
чаша с вино вдигна и така
покани ме на първа среща,
на първа, ала пламна любовта.

В стомаха пърхат пеперуди,
в очите мълнии огнени искрят.
Във валса втурнахме се като луди
и водопади от вино течът…

Наливам пак и пак да пием
вино и обич, жадни за наслада
с целувки телата да покрием,
опиянението да ни е награда.

Дори на нашите години
живот ни два любовта.
Чашите да горе напълни ни!
Наздраве! Любов и вино, ръка в ръка!

Рени Арсенова

МОЛИТВА

Чуй Боже моята молитва,
че нося рана от стрела,
когато любовта ми литва
нагоре с влюбени крила.

За Обич истинска се моля,
каквато аз сама ще дам
и пак сърцето си ще стоя
на жертвено-любовен храм.

За теб до брачното ми ложе
ще свети обредно свещта
и всичко свято ще положа
да бъде чиста Любовта.

О, Боже, обред ще ти дам,
пази Любовния ми храм!

Дора Дякова

ЛЮБОВТА

Душите са й дом и я има
в толкова различни времена.
Приказно-чудата и незрима,
след пълнолуние посяла семена…

Сломява канари, сразява воли.
С дух от птица по-крилат.
Не вехне щом искрено се моли.
Всеки пристан й е близък и познат.

Засята сред човеци и сред твари,
за всички – доброта е и надежда.
От враговете сторила другари –
глухите да чуят; сляп – проглежда!

Маргарита Нешкова

подбор Маргарита Нешкова

бр. 1/2024

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2024