Обичам в знойно лято из полето
Да ходя бос след дъжд
сред ширналото се море, в което
полюшва се узряла ръж.
Да гледам макове червени,
на птичките да слушам песента
и глъчка на жътвари уморени,
работещи до късно вечерта.
На литналата сладкопойна чучулига
да се любувам на гласа,
на равното поле, в което
родих се и прекарах младостта.
Иван Белослатински
Няма коментари:
Публикуване на коментар