ЛЮБОВЕН ВЕНЕЦ ЗА СВЕТИ ВАЛЕНТИН - поезия

 

ЛЮБОВЕН ВЕНЕЦ ЗА СВЕТИ ВАЛЕНТИН

съвместна публикация със сп. "Картини с думи и багри"

ИМА ТАКАВА ЛЮБОВ

Има такава любов,
родена край извора чист,
от погледи нежни.
От изгрев лъчист,
родена в Балкана,
сред тучни ливади
и безкрайни поля.

Родена по тлаки и седенки,
по сватби и сборове
и по комшийски беленки,
във млади туптящи сърца.
В погледи пламенни,
в чисти и ведри лица –
Има такава любов!

Любен Томов

ВЪПРОСИ

Питаш ме, защо те любя –
отговори точни нямам.
И да печеля и да губя,
обичта е храм за двама.

Питаш ме, защо те искам –
отговори ясни нямам.
И ме връхлитат мрачни мисли,
че това е тест за дама.

Питаш е и пак ме питаш –
дишам и заради теб живея.
В нощите и в дните скиташ,
а аз те чакам пак на кея!

Стефчо Василев

ГЛАСЪТ НА ЕВА

Сърдечен, звучен райски глас
по телефона ме събуди
и в утринния летен час
ме плисна с цвят на пеперуди.

Часовникът за миг поспря,
за миг, с търпение изстрадан,
че много дни очаквах тя,
сърдечно да ме изненада.

Дали бе обич то – не знам,
или бе шепот от нагона,
но от подобен глас Адам
от рая нявга бе изгонен.

Отказа се от него сам
и този свят с любов зачева.
Без рая можеше Адам,
но не и без гласа на Ева.

Кирил Божинов

ПО ВЯТЪРА ПОЗНАХ…

По вятъра познах, че вече идваш.
Парфюмът ти ме лъхва изведнъж.
По песента на славея и бръшляна,
по люшналата се на хълма ръж…

По вятъра познах, че ще те видя.
По залеза поруменя от свян.
По шепота на капките в герана,
по тръпката на кръшния ти стан.

По вятъра познах, че пак ще дойдеш.
Немирникът не даде ми покой!
Така припряно блъскаше вратата,
гласът му чувах, жалбата: “Не стой!”

И полетях като стрела по пътя,
ръцете си в прегръдка да плетем…
На никого не ще те, блян, отстъпя,
чела не ще пред завист да сведем!

Пенко Керемидчиев

ЛЮБЕНЕ С ВЯТЪРА

Съблечи ми душата,
до голо я съблече
и аз ти позволих.
За миг не се поколебах,
когато дръзко в нея влезе
и риза крепостна разкъса.

Новородена, чувствах се спасена.
Отново вярвах в без началото
на всичките начала.
Ако това е Любовта, не е ли тя
до болка беззащитната фиеста,
с която ти и аз сме сътворени?

Покълнали пшеничени зърна,
от нивата Господня. Мигновение…

Дарина Цветкова

МОЯТА ЛЮБИМА

Моята любима, мила,
излъчва нежност, доброта.
Очите й череши живи
светещи зеници – красота!

Мила, мила и чаровна –
енергия с вълшебна сила
прелива в моята душа.

Където и да бъда пея,
за нея мисля и живея.
Моята любима, мила,
вълшебна сила е стаила.

Манчо Йончев

НЕБЕ, ПОКРИВ И ПЪТ

Любовта е бездънна. И без покрив е тя.
Тя душата ми пълни с нежни слова.
И очите и пълни с образа твой.
Тя покой не признава, нито застой.

Любовта звездолика в мене живее –
не е тъжна, самотна, тя за тебе копнее,
тебе вижда насреща, дори когато
я застигне покой и светкавичен блясък.

Любовта е в сърцето, в душата, в очите.
Тя върви редом с мени и за тебе се все пита.
Търси пътя към теб и надежда тя търси,
ти за нея небе си, и покрив, и път…

Райна Минкова

ЛЮБОВ И ВИНО

Видях те! Н масата остреща
чаша с вино вдигна и така
покани ме на първа среща,
на първа, ала пламна любовта.

В стомаха пърхат пеперуди,
в очите мълнии огнени искрят.
Във валса втурнахме се като луди
и водопади от вино течът…

Наливам пак и пак да пием
вино и обич, жадни за наслада
с целувки телата да покрием,
опиянението да ни е награда.

Дори на нашите години
живот ни два любовта.
Чашите да горе напълни ни!
Наздраве! Любов и вино, ръка в ръка!

Рени Арсенова

МОЛИТВА

Чуй Боже моята молитва,
че нося рана от стрела,
когато любовта ми литва
нагоре с влюбени крила.

За Обич истинска се моля,
каквато аз сама ще дам
и пак сърцето си ще стоя
на жертвено-любовен храм.

За теб до брачното ми ложе
ще свети обредно свещта
и всичко свято ще положа
да бъде чиста Любовта.

О, Боже, обред ще ти дам,
пази Любовния ми храм!

Дора Дякова

ЛЮБОВТА

Душите са й дом и я има
в толкова различни времена.
Приказно-чудата и незрима,
след пълнолуние посяла семена…

Сломява канари, сразява воли.
С дух от птица по-крилат.
Не вехне щом искрено се моли.
Всеки пристан й е близък и познат.

Засята сред човеци и сред твари,
за всички – доброта е и надежда.
От враговете сторила другари –
глухите да чуят; сляп – проглежда!

Маргарита Нешкова

подбор Маргарита Нешкова

бр. 1/2024

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2024