... че и ний сме дали нещо на светът
и на вси словене книга да четат ...
Иван Вазов
Столетия умната книга
народа ни духом въздига.
Макар и прокуждана,
тя пак го пробуждала –
с прочути книжовници,
с безсмъртни бунтовници
и техни следовници…
Книгата Паисиева
старателно преписвана
била е светлик, а
и днес е велика...
Да, книгата има история славна,
но всичко било е отдавна…
Днес тъне в праха и в тъгата
по старото време, когато
била е почитана,
била е прочитана…
Под тежкото бреме
на смутното време
притулва се нейде из дъното –
измачкана, влажна, прегъната…
Очаква и днес интерес,
мечтае пробуда, прогрес.
Злощастната българска книга!
Е, стига!...
Но питам се с болка, тъга:
а докога?!
бр. 2/2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар