понеделник, 13 май 2024 г.

В ПАМЕТ НА ЙОСИФ ПЕТРОВ - редакционна статия и стихотворението "Персин"

115 години от рождението и 20 години от смъртта на Йосиф Петров

УЧИТЕЛ, ОБЩЕСТВЕНИК, ПОЕТ

Роден: 14 май 1909 г. в с. Чирен. Починал: 16 октомври 2004 г. в София 

Първите си  стихове печата във вестници и списания през 20-те години. Годините от 1956 до 1959 прекарва в концлагера на остров Персин край село Белене. През 1969 г. се пенсионира като учител.

Първата си стихосбирка „Родна земя“ издава през 1939 г. Следват „Под развети знамена“ (1944), „Селски и войнишки хуморески“ (1945), „Босилкова китка“ (1946), „Оранжева земя“ (1947), „Чорапът се разплита“ – комедия (1948).

Като най-възрастен депутат председателства откриването на VII велико народно събрание на Република България след демократичните промени в страната от 1989 г. След промените издава стихосбирките „Вик от каторгата“, „Разпилени пъстроцветия“ (лирика), „Ти ли ме повика, родно село мое“, „Смях и жлъч“ (хумор и сатира) и „Декамеронки като бонбонки“.

ПЕРСИН

Персин, Персин, земя със сълзи напоена!

Безрадостен и тъжен остров на скръбта!

Една ли българска душа озлочестена

позна сред теб на властник зъл жестокостта?

 

Една ли смела помисъл със орлов полет

намери своя край в каторжния ти ад?

Един живот ли ти лиши от цветна пролет?

Една ли младост в теб повяхна като цвят?

 

Блестят високо небеса лазурно чисти!

Усмихват се далечни трепкащи звезди!

А в теб печално бродят мрачни лагеристи

и жълти листи ронят старите върби!

 

Над твоите полета, сиви, неорани,

потънали в дълбока есенна печал,

се носи само грозен грак на черни врани

и на страдалците страдалческата жал!

 

Жестоки българи, по-зли от зверовете,

връз българи връхлитат като врагове,

а Дунава, свидетел ням на вековете,

със бистри сълзи мие твойте брегове!

 

Един загиващ свят за кървава голгота

на свойте многобройни жертви теб избра!

Но няма в теб смъртта да победи живота,

че ей я, пуква вече новата зора!

 

Прелива в братска Полша мъката набрана!

От златна Прага идват ропотни слова!

Поробена Унгария със бунт въстана!

В студени тръпки тръпне каменна Москва!

 

Като Бастилията ще се сгромоляса

властта на този кървав Сталинистки свят!

Ще си отдъхне вредом трудовата класа!

Ще се прегърнат с чиста обич брат със брат!

 

Ще зашуми като поток човешка радост

във милионите измъчени души

и разсинджирената окована младост

окови и тъмници с грохот ще руши!

 

И в тия светли дни, след дългото разпятие,

в изстрадалата българска земя навред,

сред радостта ще прогърми едно проклятие:

„Проклет да си, Персин! Проклет! Проклет!

Трижклет!“


Йосиф Петров

редакционна статия ЛЗЗ

Няма коментари:

Публикуване на коментар