Преходно време минава,
преходно време от дим.
Злото ни пак покорява,
съборило бащин комин…
Бродим слепи в застоя
с огради железни и гнет.
Падаме в сянка от зноя,
без да се вдигнем напред…
В прашните сухи полета
щурецът още немее.
Очакваме звездна комета
златни искри да разсее.
Кошарите още ни дебнат
от детство отминало, трудно.
Мъртвите учудени гледат –
пак време сурово и бурно.
Когато луната изгрее,
кървава, мрачна и зла –
вятърът тихичко пее
за мъртвите тук – без вина…
Милка Пешева
Скреж покри дърветата.
Уморени заспаха.
Сняг заваля
и съвсем побеляха.
Някога тичах
под тях –
бях
с кучето си - лай и смях...
Днес съм сама.
Скреж покрива лицето ми –
снежинките стават сълзи...
Сълзите замръзват –
като сърцето ми.
Заскрежена
и жадна съм,
осланена...
Сляпа капка -
вървя между преспите
и брезите –
бяла съм,
сливам се
с тях.
Затварям очи.
А снегът все вали и вали...
Както преди –
когато превръщахме
скрежа в звезди...
Надежда Цанева
брой 4/2022
Простор!
Планинска
тишина!
Едно
величие неизразимо
във
бяла светлина
блести
с вълшебство
несравнимо,
с
кристална белота!...
Стоя
опиянен
с
очи просторите обгърнал.
Стоя
безмълвен,
възроден
и окрилен.
Природата
с душа
прегърнал
тоя хубав земен ден!
Харалан Недев
брой 4/2022
На премиерата на Алманаха „Под лъчите на слънцето“ ми подариха три поетични книжки в издаването на които има пръст нашата уважавана колежка Дарина Цветкова - член на Съюза ни от самото му учредяване, сега и председател на Художествено-творчески клуб – Зверино. На две от книжките тя е редактор, а това са: „Изповед” на Стефчо Василев и „Пъстро герданче“ на Иванка Колева. На третата книжка с поетична проза – „Абсурдите на новото време“, от Иванка Гьонова е направила компютърната обработка.
„Абсурдите на
новото време“ е седмата книга на Иванка Гьонова, родена през 1948 г. в с. Очин дол, община
Мездра.
Живее в с. Зверино, където е и член на ХТК „Факел“. Творбите ѝ са пропити с ярка гражданска позиция и протест – актуална критика на днешния агресивен ден, на самозабравилите се управници, на войната:
„Няма как да нямаме проблеми,
ще си ближем цените солени,
за единия хляб насъщен
ще тича всеки ден намръщен,
че политиците си имат друг интерес –
власт, пари…
Земята може в огън да гори.
Избори им дай –
ще се надбягват до безкрай!...“
„На всичкото отгоре – и война,
жестока, братоубийствена
в съседна нам страна….“
„Потоци от изплашени хора,
отчаяни търсят спасение….“
„Украинците са богат и борбен народ.
Трудно се унищожава вяра и род….“
Авторката не крие, че е живяла преди промените добре и
съвестта й е чиста, защото на никой не е сторила зло. В книгата е отделила
много място на нейни роднини, приятели, съграждани от Зверино като Иванка
Драганова, Христина Цветкова, Борис Кръстев и др.; на Костадинка Иванова от гр.
Мездра, на бай Георги от с. Лик, на мама Божка от гр. Пловдив и др.
„Пъстро герданче“ на Иванка Колева е единствената й за сега стихосбирка. За Колева Дарина Цветкова споделя: “Иванка е един много добър човек: отзивчив, милостив, състрадателен и най-вече весел. Тя не изпада в отчаяние в трудни ситуации, а се бори да ги превъзмогне. Винаги е готова да откликне и помогне и на друг човек в беда, затова е и незаменим другар… Има доста стойностни, бих казала, знакови за нея стихотворения.
И четем:
“…има истина една –
България е най-красивата страна!
Няма по красива
от българската ни шевица,
Няма по-игрива
от българската ръченица.
Преселени от някъде в света,
България втори дом зоват.
Възхваляват нашата земя,
играят нашите хора.” /”Българка”/
* * *
„Горда съм,
че името на Ботевата майка нося,
и по български се трудя, а не прося.
Гордея се със българската ръченица
и на Добруджа със златната пшеница,
песни български, че пея
и в прегръдките на Стара планина живея.
Горда съм,
че българка съм се родила,
родолюбието на дедите наследила.“
„Изповед“ от
Стефчо Василев е втората му
поетична книга. Той е роден през 1952 г. в с. Игнатица. Живее и твори в с.
Зверино. Стихосбирката се издава със спонсорството на община Мездра.
Стихосбирката е сърдечна, интимна любовна изповед; звучна и тъжна лирика за
упадъка на българското село, в която очарователни природни картини и хора с родолюбив дух, като този на автора, носят
вяра и оптимизъм, че българският земен рай ще се възроди отново.
Цитирам:
„Зимен вятър пак мъгли подкара
и на конче с тях играй,
аз се връщам от далеч, забравен
и прегръщам роден край.
Спи гората с оредяла шума,
през баирите се спуска мрак…
Връхлетя ме мисълта куршумна:
Ах! Не е тъжен тоз шубрак!”
“Сянка в небесата – облаци безспир.
Залюля се гъста, горска шир…
Птиците лудуват в утринния полуздрач
и дочува се отнейде песен на косач.
В клоните развени вятърът играй –
край, ти мой, забравен, мой обичан край!“
На добър час и на тримата автори, в тяхното дръзновение и
творчество! Здраве и късмет…
Маргарита Нешкова, брой 4/2022
195 години от рождението на Петко Р. Славейков
17.11.1827 – 1.07.1895
Петко Славейков е роден на 17 ноември 1827 във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а той е спасен по чудо. Дядото на Петко Славейков е от Банско. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново.
Петко учи в местно килийно училище, а после – в Свищов в прочутото училище
на Васкидович и Христаки Павлович.
На 16 години вече учителства в родния си град.
За да изрази недоволството на българското население от гръцките владици,
написва сатиричното произведение „Прославило се Търново със славни
гръцки владици“, в което остро ги изобличава. Творбата сериозно разбунва
духовете в старопрестолния град. То става повод да бъде преследван от гръцките
владици, където и да се установи. Възрожденецът обикаля почти цяла днешна
северна България като даскал, разпръсквайки светлината на просветата и
културата. Навсякъде върши общонародна
работа – събира фолклорни материали, просвещава населението и т. н. Това изиграва
голяма положителна роля за запознаването му с бита, езика и фолклора в различните области на
страната. Обиколката му в различни краища допринася за дейността му като
фолклорист и строител на българския език.
Петко е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и
Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.
Петко Рачов Славейков е основоположник на българската възрожденска
литература и публицистика. Първите му книги са издадени през 1852 година
– „Смесена китка“, „Песнопойка“ и „Басненик“. Като творец върхът на неговия гений е поемата
„Изворът на Белоногата”, в чиято основа е народно предание. Тя е написана през
1873 година и самата чешма, на която е кръстено произведението, съществува и се
намира в покрайнините на град Харманли.
Петко Славейков е и първият български автор на басни, като превежда и
адаптира към българската действителност чужди автори. Възрожденецът е незаменим
и със своята издателска дейност. Огромна и много важна е работата му по
списването и издаването на всички вестници, поддържали духа и волята за свобода
на българите. Негов е сатиричният вестник „Гайда“ (1863-1867 година), най-авторитетното
и широко разпространявано издание на Славейков е вестник „Македония“. Първият
му брой излиза през 1866 година. През 1872 година е спрян от властта след
публикацията на статията „Двете касти и двете власти“, а самият му издател е
арестуван. Издава двата вестника по време на престоя си в Цариград, заедно със
списанията „Читалище“ (1872 – 1873 година), „Звънчатий Глумчо“ (1873 година) и
„Костурка“ /1874 година/, първият хумористичен вестник
„Гайда“, първото списание за деца „Пчелица“, първото списание за жени „Ружица“…
Той е един от първите преводачи на Библията, преводач на Езоповите басни.
Славейков е първият новобългарски
поет-лирик, автор на стихотворения за деца, педагог и учител, фолклорист и
познавач на цялото ни народно творчество, като специално внимание отделя на
пословиците и поговорките, които събира през целия си живот. Той е изключителен общественик, дейно участва
в борбите за българска Екзархия. След Освобождението заедно с Петко Каравелов
създават Либералната партия, ненадминат
оратор. Бил е председател на Народното събрание
(1880) и министър в няколко правителства.
Едно от най-популярните произведения на Петко Славейков е поемата „Изворът на белоногата“, написана през 1873 г. Образът на Гергана е събирателен образ на българката. В него е концентрирана силата на духа ѝ, обичта ѝ към родината, към родния край, към родителите и любимия Никола, към красотата на българското село. Поемата събира всички онези неща, които Славейков е сметнал, че биха могли да обединят и събудят българския народ в дните преди последните борби за свобода.
Петко Рачов Славейков е виден общественик, поет, просветен деец, публицист, издател на едни от най-важните и четени вестници за възрожденския български народ, както преди освобождението, така и след възстановяването на българската държава.
Кирил Назъров, брой 4/2022
125 години от рождението на Асен Разцветников
Роден е в с. Драганово, Великотърновска област на 2.11.1918 г., в семейството на учител. Завършва гимназия във В. Търново и право в Софийския университет.
Асен Разцветников е надарен със самобитен поетичен талант. Започва да пише
стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“. Първата си
стихосбирка „Жертвени клади“ издава през 1924 г. Тя отразява Септемврийските
събития от 1923 година.
След септемврийските си балади, поетът преживява криза, в която се отразяват
разочарованието и неговата болезнена свръхчувствителност. Подобна криза
преживява и след 09.09.1944 година. Като изход от мрачните предчувствия и черни
мисли Разцветников започва да пише за деца и през 30-те години на миналия век
се отдава предимно на творчеството за деца. Издава няколко книги с гатанки,
стихотворения, залъгалки и приказки. Става любимец на малките читатели.
Изявява се и като отличен преводач от старогръцки, френски и немски език. Широката култура, яркият поетически талант, неговата етичност и деликатност в отношенията правят Асен Разцветников една от най-значимите фигури в българската култура. Но по времето на политическа партизанщина и натрапване на литературната посредственост той е недооценен.
Кирил Назъров
СВЕТАТА НОЩ
Тиха нощ, свята нощ!
Спи покрит с пъстър пош
младенец златокъдър и свят,
а над него родители бдят.
Спи Ти, скъп младенец!
Тиха нощ, свята нощ!
Пръв овчар тъмнокож
чу как вред над повя, планини
чудна ангелска песен звъни:
Божий син се роди!
Тиха нощ, свята нощ!
Божий син, светъл вожд -
твойта ясна усмивка в нощта
ръси мир и любов над света.
О, Спасителю благ!
Йозеф Мор
Превод: Асен Разцветников
Поклон пред Вас, будители народни,
пазители
на българският дух.
На
Вас дължим години благотворни.
Събуждахте
заспалият ни слух…
На
Вас дължим слово, памет, вяра,
оцелели
в трудност и беди,
че
Вий рушихте иго черно,
нерадост,
тъмнини…
Поклон
пред Вас, будители достойни,
учители,
апостоли, светци…
Любен Лалев, брой 4/2022
ПЕТЪР ИЛИЕВ е роден на 27 октомври 1927 г. в с. Згориград, Врачанско. Произхожда от бедно селско семейство. Висше образование завършва в гр. Свищов – „Стопански и социални науки“. Учредител е на З МС в родното си село, а като член на Областното ръководство на Младежката организация – Враца спомага за учредяването на множество младежки земеделски организации в областта. Тази си активна дейност продължава и след 1944 г., за което получава и своето наказание… След промените членува в БЗНС – Н. Петков и в Съюза на писателите земеделци от самото му учредяване.
СЪБУЖДАНЕ
Насреща
гърми водопада
от
снежните луди води
и
чувствам, как дишат прохлада
планинските
здрави гърди.
Събуждат
се сънни горите,
от
дългия тягостен сън,
заслушани
във висините,
ще
звънне ли пролетен звън?
Раздра
се сребристата риза
и
тих ясен ден затрептя,
и
с радост огърлици наниза
от
слънце, мечти и цветя.
Петър Илиев брой 4/2022
ПЕТКО АТАНАСОВ е роден на 1 октомври в с. Згалево, Плевенско. Произхожда от средно земеделско семейство. През 1960 г. завършва Ветеринарно-медицинския институт в гр. София. Двадесет години е хорист в хор “Гусла” - София и е носител на златен медал за школувано пеене. След промените е член на БЗНС – Н. Петков и на Съюза на писателите земеделци в България още от учредяването му.
ПОВТОРЕНИЕ
Тече
реката дълголетна
в
своето русло все така.
След
зима идва знойно лято,
след
скърби идва радостта.
Часовникът
ритмично чука,
отбройва
дните, младостта…
До
вчера бяхме дечурлига,
днес
пленници на старостта.
От
семето се ражда плод.
Плодът
в утробата си крие семе.
Тъй
в цикли всичко се променя -
години
и живот, и време…
Играят
багрите на залеза,
угасват
слънчеви лъчи.
За
кой ли път това повторно
ще
срещат моите очи?
Петко Атанасов
/31.03.1981
г., гр. Сливница/
брой 4/2022
