ХЪЛМЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО - стихотворение от НИКОЛА БЕЖАНСКИ

ХЪЛМЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО
 
          На д-р Г. М- Димитров

 

Тук всеки се спира поклон да направи, 
а после си тръгва по-блед и смутен.
И кедрите стенат, привели върхари   
над черния камък смълчан и студен.
 
Но тръгнеш ли,  нейде в земята  
дочува се някакъв глас.
И силните думи напират в душата,  
и грабват те в своята власт.
 
И ти си усмихваш,  от силния порив
тъй властно за миг запленен,   
а после политаш високо нагоре, 
където се ражда небесният ден…
 
Тук всеки се спира поклон да направи 
и после си тръгва,   но вече щастлив.
А кедрите шепнат, привели върхари:
"Вдигни си главата! Гемето е жив!"

                Никола П. Бежански, политемигрант

    Хълмът на кедрите е възвишение край Вашингтон. Там са гробищата, където на гроба на Г. М. Димитров е издигнат паметник с дарения от български политически емигранти в САЩ и Канада.

    А след  рухването на комунистическия режим костите на Гемето са пренесени в България.

САМ СЕ ОРИСА - есе от ИСКЪР ШУМАНОВ

45 години от кончината на Г.  М. Димитров

/1903-1972г./

 

САМ СЕ ОРИСА

Есе от Искър Шуманов

Прозорчето от изток се отваря. Зората събира сноп от разпръснатите си светлинки и ги праща в стаята.

Лъхва и Беломореца. Той помилва новодошлото, погали го бащински и се разигра на север.

Задават се три прегърбени старици. Главите им са закрити с разноцветни шамии.

„Па да сме влезли, а?” – запита едната.

„Ами… момче е. Нека то само да си определи бъдещето” – отговори й Черната шамия.

И трите повличат уморени крака по пътя си.

А момчето в пелените не чу, не видя. И остана само да определя съдбата си.

То още не знае, че идва на бял свят, на родна земя под чуждо робство.

Идва на 14 април 1903 година. Идва  в с. Ени чифлик, до топлото море, в присъединената от Турция, но заселена и от гърци българска земя. Момчето се ражда под двойно иго.

Когато гръцкият поп провесва дългата си брада над лицето му, кръстникът промълвя „Георги”. И то, което орисниците орисаха  само да определи съдбата си, стана Той – Георги /Земеделец/.

Занапред Той ще се бие, ще пада и ще става, ще губи и ще побеждава в битките със змейове с кафяви люспи, змейове с червени люспи, но никога не ще се предава. И ще се бие винаги за народа, за българския народ, за България…

Глухо е във Вашингтонска болница. Сряда, 29 ноември 1972 година.

Пред погледа е залез.

Няма полъх от Беломореца.

От 69 напълно изживени години, само непълни 25 са в България. Останалите – по чужди земи, гонен от свои и от чужди. Бит, но непобеждаван. И винаги с народа, с България в сърцето…

Ориснициге го бяха подминали. И той сам себе си ориса в борбата за свобода, независимост, справедливост.

Затова името му грее в много сърца. Вярата му пламти в много души…

ДУМИ ЗА ВЕЛИКИЯ СТАМБОЛИЙСКИ

„Смелостта на Александър Стамболийски е достойна за подражаване. Тя се проявява  в делата му, в мъченическата му смърт и във всичко говорено и писано от него. В някои случаи тази негова смелост създава епоха.

Да кажеш в очите на всемогъщия цар Фердинанд, пред когото всички трепереха и благоговееха: „Ваше величество, ако предприемете тази война, Вашата глава ще се търкаля по улицата”, е смелост рядка в летописите на историята.  Да заявиш пред многолюдното събрание държано на открито: „Фердинанд е най-големият виновник за катастрофата и той трябва да бъде обесен с главата надолу пред паметника на Цар Освободител”, е риск, който влече след себе си смъртно наказание.

...

Борческият дух на Ал. Стамболийски пленява и фантазира; този дух е присъща черта само на великите водители на народните маси, на завоевателите, на апостолите, които са се посветили изцяло в услуга на една идея, на един култ... Ал. Стамболийски беше истински водител на земеделското съсловие; вечната му мисъл беше сдружаването на земеделците, а вечният му култ – БЪЛГАРСКИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ.”

Никола Д. Петков

„Твоята трагична смърт и смъртта на хилади герои и мъченици, измрели от куршуми, ножа и в затвора на свирепата българска реакция, ще крепят духа, ще окрилят вярата и ще затвърдят мишците на милионите наши последователи..."
Прага, юли 1923 г., Райко Даскалов

„Стамболийски не е една личност, която може наистина да загине и се заличи след смъртта си, а една политическа концепция, една стройна стопанска и социална идеология, която на практика се оказа много по-реална и привлекателна за народното съзнание, отколкото всички политически и социални теории и утопии на миналите столетия и особено в идеологичните състезания на двайсетия век..."
Д-р Г. М. Димитров

„България е страна на розите. И когато българският народ отново си възвърне свободата, тогава ще набере най-хубавите си рози, за да обкичи гроба на своя велик държавник Александър Стамболийски.”

Рим, 1925 г., Франческо Нити - италиански държавник и историк

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 3(9), година ІІ, май-юни 2013 г.