Радост дълго чакана е вънка -
щедро си небето
дверите разтвори...
Ливна дъжд, с желана
песен звънка,
всеки тихо си
молитвата говори.
Капки падаха като
жълтици
по земята клета,
доста зажадняла.
Свиха се под стрехи
всички птици,
а реката бърза, че се
пълни цяла!
Има, има Господ,
шепот се долавя -
сушата е напаст тука
непозната...
За труда положен,
пътя се изправя -
ще буят пшеници,
грозде, зарзавати!
Ей денят преваля и
нощта се спуска,
вън вали, вали си тихо не престава...
Утрото пък ведро,
идва за закуска
и за „първа сгляда“ всичко обещава!
Щъкат из полята
морните стопани -
слънцето ги гали, не
пести лъчите...
Че дъждът навреме,
ще се съгласите
ден и нощ ни гост
е, а година храни!
22.04.2024
Стоян Михайлов
