ПРОЛЕТНО - стихотворение от МИЛЕНА ФИЛИПОВА

Пролетно е и красиво,
светъл небосвод,
цветно е, без капка сиво,
слънчев хоровод.
 
И кипи животът, пее,
а гласът - щастлив,
пролетта се смее, смее
и те прави жив.
 
Друг животът е на пролет -
нов и ведър, чист
като птици сме във полет
и порастващ лист.
 
Милена Филипова, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

ПЪТЕКИ СЪДБОВНИ - стихотворение от МАРГАРИТА НЕШКОВА

Бунтовнико Ветре, волно понесен
над тучни поля и високи била,
ще запееш ли една стара песен
увенчала непокорни чела?...
 
Защо друговерец Левски обеси
и поетът Ботев чета поведе?
За кой баба Тонка пита омеси
и Райна княгиня знаме извезе?
 
Бунтовнико Ветре, ти разкажи
за това, което тук, у нас е вилняло,
издухай днешните мазни лъжи,
че робство тук никога не е живяло.
 
А после – за червената шарка
отровила нрави, вяра, традиции…
На злото за всяка запазена марка
от времената на порочни патриции…
 
Бунтовнико Ветре, ти смело отвей
всяка гавра с народа ми беден,
любов и правда сред него посей
да не бъде никога повече сведен!
 
Маргарита Нешкова, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

СИЯНИЕ СИ ТИ, РОДИНО - стихотворение от ПЕНКО КЕРЕМИДЧИЕВ

О, моят свет е глух на гняв и сила,
с небесни химни той е просветлен,
с талазите на нива изкласила,
с усмивка детска, с песни озвучен.
 
Българийо, дар божи, глътка въздух,
сияние небесно, земен рай!
Как а ти върна океана радост,
преди да дойде неотменен край?
 
Дали живях по твой закон и нрави?
На гладния дали подадох хляб?
Натегнал съм от твоите дари благи,
а бях до вчера мъничък и слаб.
 
О, идвай, идвай, драговолна пролет!
Залей земята с вишнев цвят и плод.
Просторът тръпне, кани ме за полет.
Политам в шемет, бистър ясен свод.
 
Пенко Керемидчиев

ЛАЗАРКИ - стихотворение от ДАРИНА ЦВЕТКОВА

Ярко слънце заблестяло

рано, рано, от зори.
Пойно птиче е запяло
из полянки и гори.
 
Цвят люлеят пъстри китки,
светят тичинки – очи.
Лазарки плетат на плитки
свежи дъхави венци.
 
Лазарките песни пеят,
тропкат с шарени чехли.
Сърмени сукмани веят,
буен танца се върти.
 
ххх
 
Заченат в пъпка с листопада,
разпукнат в роза, трън,
Разлистен в сърмена кошуля,
прекършен в свят мечтан,
 
възкръснал с обичта на майка,
заякнал в бащината длан,
възнесен с полет на девойка,
премазван в гняв със боздуган.
 
В перо и нокът, цвят, бодила,
от мед и жило, плява, жито,
светът пулсира ли, пулсира,
завързан лазарница също.
 
Дарина Цветкова, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

МИГ - стихотворение от ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

Светещите лапи на деня
дращят по очите ми, приспани.
Палят дробовете и свистят...
свилени коси, раздрани.

            Рани в клетките ми тлеят –

            ято разпиляно... излетя.
Ятото на мислите ми – бели...
Бях ли аз мечта...

Бях ли твоята мечта?

Бях ли полъх, светлина...
Бях ли – ласка на дъжда...
Бях ли – морска пяна...

            Тихо тракат мокрите стъкла –

            като миглите върху очите ми.
            Миг... отмина пролетта.
            Лятото стоварва се върху плещите ни.

Габриела Цанева, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

СЪБУЖДАНЕ - стихотворение от ПЕТЪР ИЛИЕВ

Насреща гърми водопада
от снежните луди води
и чувствам, как дишат прохлада
планинските здрави гърди.

Събуждат се сънни горите,

от дългия тягостен сън,
заслушани във висините,
ще звънне ли пролетен звън?

Раздра се сребристата риза

и тих ясен ден затрептя.
Април, огърлица наниза
от слънце, треви и цветя.

Петър Илиев, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

ОТПЛАТА - епиграми от МАГИ СМЕШКОВА

ОТПЛАТА

Един Николай
завъртя кравай.
Откъдето и да го подхванеш
няма край.
Далаверички, парички,
имотчета, женички…
И черна слава
на БЗНС той подарява!
 
“БЛАГОРОДСТВО” С ОПИТ

Червената партийна класа

“благородните” си принципи прилага:
на всякакви помага
да изпълзят по върховете
на партиите демократични,
защото разбира добре,
че камъни по “своите” ще хвърлят
хорицата с човешко лице!
 
Маги Смешкова, ЛЗЗ бр.2/2016 г.