неделя, 10 юни 2012 г.

ТОГАВА - стихотворение от МАРГАРИТА НЕШКОВА


Имах всичко – небеса, простори –
Вселена цяла грееше над мен.
Слънцето бе факел... Заговори
в нощите възкръснал ден.

С усмивката на Слънцето живях.
Всяка глътка въздух беше благ.
Крачех сред звезди новооткрити,
забравила земния си праг...

Имах всичко – небеса, простори...
Златни сънища и златен смях,
и този свят – вечен и добър –
разкъсан от умора, не от грях.

Посърнаха на Слънцето лъчите –
очите на объркана Душа.
Изгубих всичко – светлите простори
и вярата, която оглуша.

в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 3, май-юни 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар