Ти помниш ли, оная младост,
младостта на нашите мечти?
Взаимната ни, тиха радост,
радостта, постигната почти?
Миражите в съня небесен,
дадени от Бога те на нас?
Това ли беше нашта песен…
и къде изчезна твоят глас?!
Чия прокуда ни раздели?
Кой издигна този меч в ръка?
На срещен бряг са теб видели,
мъка таих в нощната лъка.
Защо във вярност се кълнеше?
Клетника от майка е роден!
И облак чер след пълзеше.
до днес, в този ден благословен!
А този ден е свят за мене!
Във този ден, с теб се разделих!
Водата беше до колене.
На моя бряг, в друга се влюбих!
в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 3, май-юни 2012 г.
Прекрасно стихотворение!
ОтговорИзтриванеПоздравления!
Благодарим за оценката и поздравленията! За нас е много важен откликът, който творчеството на писателите и поетите земеделци предизвиква!
ОтговорИзтриване