четвъртък, 14 юни 2012 г.

ПРОЛЕТНИ НАВЕИ - стихотворение от МАРИН НАЧЕВ



Вятърът люлее тънките тополи, 
сякаш са девойки хванати в хоро,
само че са още вейките им голи.
Ала те все чакат нещо тъй добро!
Ала те сънуват ласкави повеи...
Закъсняла пролет – твоя дъх горещ!
Дай им твойта нежност – да растат със нея,
твойта необятност, буйния кипеж!
И душата моя, трепнала те чака,
за да литне в твоя викащ небосвод. 
Пъпките на вяра да разцъфнат в мрака...
И дано узреят есента във плод!
Нека само чужди ледени вихрушки
да не ти навеят късни преспи сняг...
- Моя добра Пролет! Нека не откъснат
толкова изстрадан търсен цвят!...

в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 3, май-юни 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар