На „Александър
Невски” златните кубета,
сияят под
софийското небе...
А долу, пеят
сиви, каменни павета
и стъпките на
хорското море!
И звън
камбанен, тихо утрото възнася,
от сън събужда
столичния град.
Моторен трясък,
лудо въздуха оглася
и дим отровен,
и отровен смрад!
А, Витоша,
като разцъфнал цвят ухае
в градината на
пролетния ден.
И ще ли тази
дивна хубост да омае
живота скапан,
мръсен озлобен?!
в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 3, май-юни 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар