понеделник, 15 април 2013 г.

ДУХЪТ НА СТАМБОЛИЙСКИ - стихотворение от КОСТА ТОДОРОВ


-Не съм умрял... Живея още  
в безброй измъчени души 
и моят призрак в тъмни нощи   
престъпни съвести души.

Не съм умрял, о братя смели,  
живее подвигът ми свят,  
от много живи и умрели 
е моята победа рат!

Разпнаха ме... Злодеи пиени   
съсякоха ме къс по къс, 
то беше пирът на хиени 
в подножието на страшен кръст...

И в тая нощ, зловещо тиха,
гласът ми тихо прорида...
Те мойта кръв със вино пиха
до първа утринна звезда.

И разпиляха по долини   
те мойте кости  с дива стръв, 
и само тук-таме рубини
останаха от чиста кръв.

От тях израснаха божури...
От всяка кост се точи нож.
Посяха вятър – жънат бури  
убийците на гордий вожд.

И ето ме възкръснал, ида,  
ръце посечени пламтят 
подобно факлите на Немезида 
над стария обречен свят.

И войнството се множи, множи...
Легенда светла ме следи...
О, съживи в нас, прави Боже, 
духът на волните деди!

Коста Тодоров
Прага, 16 април 1924 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 2(8), година ІІ, март-април 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар