ДУХЪТ НА СТАМБОЛИЙСКИ - стихотворение от КОСТА ТОДОРОВ

-Не съм умрял... Живея още  

в безброй измъчени души 

и моят призрак в тъмни нощи   

престъпни съвести души.

Не съм умрял, о братя смели,  

живее подвигът ми свят,  

от много живи и умрели 

е моята победа рат!

Разпнаха ме... Злодеи пиени   

съсякоха ме къс по къс, 

то беше пирът на хиени 

в подножието на страшен кръст...

И в тая нощ, зловещо тиха,

гласът ми тихо прорида...

Те мойта кръв със вино пиха

до първа утринна звезда.

И разпиляха по долини   

те мойте кости  с дива стръв, 

и само тук-таме рубини

останаха от чиста кръв.

От тях израснаха божури...

От всяка кост се точи нож.

Посяха вятър – жънат бури  

убийците на гордий вожд.

И ето ме възкръснал, ида,  

ръце посечени пламтят 

подобно факлите на Немезида 

над стария обречен свят.

И войнството се множи, множи...

Легенда светла ме следи...

О, съживи в нас, прави Боже, 

духът на волните деди!

Коста Тодоров

Прага, 16 април 1924 г.,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 2(8), година ІІ, март-април 2013 г.