ЕСЕН
Пак е есен, тъжна есен,
всеки ден вали, вали.
Тъжно като тъжна песен
тих дъждът ръми, ръми!
Капят листи пожълтели,
бавно стелят жълт килим,
тъжно вейки оголели
климат с плач недоловим!
Облак, гарвани в небето
с грак отлита надалеч,
мъка впила се в сърцето,
сякаш гроб е зинал веч!
Глъхне тъжната ми песен
зад решетки в стар затвор
и в душата ми е есен,
мрежат сълзи сив простор!
Стефан Стамов, брой 4/2016 г.
Страници
вторник, 20 септември 2016 г.
понеделник, 5 септември 2016 г.
ДЕМОКРАТ - сатирично стихотворение от СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ
На Чапрашиков Аероплански
Демократът чест не
знае,
нито съвест, нито срам,
много, много се не мае –
трупа банки тук и там.
нито съвест, нито срам,
много, много се не мае –
трупа банки тук и там.
Той гешефтите обича
и настане ли война,
всичкия тютюн завлича
в чужда някоя страна.
и настане ли война,
всичкия тютюн завлича
в чужда някоя страна.
След тез подвизи
безстрашни,
щом напусна го властта,
колко яд и грижи страшни
член четвърти завеща!
щом напусна го властта,
колко яд и грижи страшни
член четвърти завеща!
Всеки плахо се
прекланя,
а бай Крумчо за към Рим
с много злато в аероплана
отлетява яко дим…
а бай Крумчо за към Рим
с много злато в аероплана
отлетява яко дим…
Демократът срам не
знае,
нито род, ни роден край,
много, много се не мае –
бяга в странство и нехай.
нито род, ни роден край,
много, много се не мае –
бяга в странство и нехай.
Сергей Румянцев, бр.3/2016 г.
ПОЕТ НА СЕЛОТО И ЗЕМЕДЕЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ - статия на КИРИЛ НАЗЪРОВ
Роден е на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево, днес
Румянцево, Луковитско. Прогимназия завършва в Луковит, а гимназия в Плевен,
където учител по литература му е поетът Николай Ракитин, който поощрява
творческите му заложби и Мито Диловски започва да пише стихове.
Още като ученик през 1911 г. отпечатва в
списание „Въртокъщник” стихотворението „Майчина песен”, което привлича
вниманието на читателите. След казармата за кратко време се изявява като
талантлив поет. Освен нежни лирични стихове той твори и звънки маршове и оди, и
политическа сатира – пародии , епиграми… Изобличава политическите нрави –
алчността, продажността, кариеризма, лакейството и други пороци на тогавашното
общество. Често пише в стихове злободневки, писма, бележки… Например такова
писмо пише и до Ал. Стамболийски, с което го моли да го изпрати макар и писар в
някоя легация в чужбина. Стамболийски му
отговаря също в стихове:
Вместо писар в някоя легация,
остани поет на свойта нация.
Малко преди 9 юни 1923 г. Румянцев усеща близката опасност и предупреждава Стамболийски:
Всеки нов ден те
мамят твоите
близки,
пази се,
президенте,
пази се Стамболийски!
Поезията на Сергей
Румянцев е пропита от обич към отрудените селяни. Поезия, която покорява с
призивната сила, лиричната топлота и вярата в победата.
На 9 юни е арестуван и изпратен на
разстрел. По една случайност човекът, който трябва да изпълни присъдата се
оказва негов съученик и го спасява. Много изпитания понася като нелегален, но
най-болезнено преживява убийството на приятеля и съратника си Ал. Стамболийски.
С любов и преклонение възпява убитите земеделски водачи Ал. Стамболийски, Ал.
Димитров, Петко Д. Петков и други.
Приживе Сергей Румянцев издава само една
стихосбирка – „Селски бодили” и то по настояване на Димитър Грънчаров и Николай
Петрини. Но книгата веднага бива конфискувана от полицията.
След атентата в черквата „Света Неделя”
Румянцев се укрива по села и градове. На 16 април 1925 г. са арестувани с
приятеля му – смелият журналист Григор Кузманов в неговия дом в Стара Загора.
Откарват ги в Дирекцията на полицията в София, откъдето изчезват безследно.
Така загива един от талантливите поети на
България едва тридесетгодишен.
И днес
поезията и личността на Сергей Румянцев не са изгубили и частица от своето
обаяние. Творчеството му се чете и препрочита, защото запленява със своята искреност,
смелост, художествена сила…Посланията му звучат съвсем актуално в днешното
объркано безвремие.
Кирил
Назъров, ЛЗЗ бр.3/2016 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)