тъй високо са израсли?
Те на земните неволи
сякаш, че не са подвластни!
Те бленуват да целуват
ясно-сините лазури,
но не могат и тъгуват
и ридаят в силни бури.
А звездите, щом в нощите
на небето затрептят,
те ги гледат във очите
и с надежда им шептят.
И ги питат и разпитват
има ли таквиз страни,
дето всички се обичат
и любов-кристал цари?
На крилата на мечтата
търсят радост сред звездите,
без да сещат, че в земята
корените им са впити!
Христо Ангелов, брой 1/2018 г. /36/
Няма коментари:
Публикуване на коментар