петък, 26 януари 2018 г.

ТОПОЛИ - стихотворение от ХРИСТО АНГЕЛОВ

Ах защо ли тез тополи
тъй високо са израсли?
Те на земните неволи
сякаш, че не са подвластни!
 
Те бленуват да целуват
ясно-сините лазури,
но не могат и тъгуват
и ридаят в силни бури.
 
А звездите, щом в нощите
на небето затрептят,
те ги гледат във очите
и с надежда им шептят.
 
И ги питат и разпитват
има ли таквиз страни,
дето всички се обичат
и любов-кристал цари?
 
На крилата на мечтата
търсят радост сред звездите,
без да сещат, че в земята
корените им са впити!
 
Христо Ангелов, брой 1/2018 г. /36/

Няма коментари:

Публикуване на коментар