и бурята реве със злост навън,
рисува зимата картина:
бесилка с български безсмъртен син.
Зачуден спира вятърът и гледа
не трепват ясните очи,
Българя изтръпнала и бледа
в робия тъне, пъшка и мълчи.
Години – вечност, винаги през февруари,
през фъртуни бурни, зими студове,
като ехо от планинските върхари
за Свободата слиза Левски да умре…
Живка
Танчева, брой 1/2018 г. /36/
Няма коментари:
Публикуване на коментар