112 години от рождението на Йосиф Петров
СЪДБА
Пожарът стихна. Почерня гората.
И всичко в нея опустя.
Една орлица дълго в небесата
над мъртвата гора летя.
Пищеше тя над жалните дървета,
от мъка биеше с крила
и търсеше на своите орлета
изпепелелите тела.
Пастирче бях и тъжната картина
аз дълго гледах вкаменен.
Едно безгрижно детство в мен изстина,
една мечта умря във мен!
Години прелетяха оттогава,
аз раснах мълчалив и тих
и на живота в гъстата дъбрава
гнездо домашно си извих.
Но с бомбен трясък връхлетя войната,
в миг разруши ми всичко тя.
Което някога видях в гората
жестоко мене сполетя.
Години отлетяха оттогава,
аз скитах, тъжен и нерад,
и на скръбта във живата жарава
изпепеля животът млад!
Косата посребря. Като орлица
тъжовна мисъл все витай
над гроба скъп на моите дечица,
във моя свиден бащин край!
1951 г.
Йосиф Петров
