Взех светлика на звездите,
на зората прелестта,
дух и дързост на орлите,
лебедова красота.
И със тях света обходих.
Где не скитах, где не бях?
Слънчеви земи пребродих,
смях и радости събрах.
И сега ги разпилявам
със дъха си, с песента,
вечната любов прославям,
слънцето и младостта.
Казваха ми – ти си луда,
ти не си от този свят, –
но за радост и почуда
не поглеждах аз назад!
С полъха на развигора
и човешкия си стих
от разплаканите хора
не една сълза изтрих.
Живка
Танчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар