понеделник, 10 май 2021 г.

ПЕСЕН - стихотворение от Живка Танчева

Взех светлика на звездите,

на зората прелестта,

дух и дързост на орлите,

лебедова красота.

И със тях света обходих.

Где не скитах, где не бях?

Слънчеви земи пребродих,

смях и радости събрах.

И сега ги разпилявам

със дъха си, с песента,

вечната любов прославям,

слънцето и младостта.

Казваха ми – ти си луда,

ти не си от този свят, –

но за радост и почуда

не поглеждах аз назад!

С полъха на развигора

и човешкия си стих

от разплаканите хора

не една сълза изтрих.

 

          Живка Танчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар