Мълчи ли гневната ти лира,
разбий я, направи я прах!
Камшик вземи и не подбирай –
гърми, поете, нямай страх!
Над правдата ти се изсмяха,
на знамето изляха кал.
Със бедните се подиграха,
за гладните не ги е жал.
О, колко мъченици клети
броят последните си дни…
Скрижали – писани завети –
къде и кой ще съхрани?
Ти нова правда и спасение
със лирата си огласи!
Бичувай страх и примирение –
с кръвта си пак ни извиси!
Пенко
Керимидчиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар