КОГА ЩЕ СЪМ ЩАСТЛИВА
Когато бавно слънцето залезе
и на небето месечко излезе,
когато тих ветрец зашумоли
в листата на отсрещните тополи,
тогава с теб желая аз
да бъдем в парка, до
късен час.
От лунните лъчи облени,
един до друг прегърнати, смутени
да мечтаем сам-сами в нощта
за несбъднати неща...
И виждайки в твоите очи
блясъка на лунните лъчи,
и слушайки с наслада твоя глас,
ще бъда толкова щастлива аз.
Лиляна Алексиева
бр. 1/2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар