СЛЪНЦЕ
Изгряващото слънце е живот,
слънчицето е за нас съдба.
Влюбено е в целия народ,
обичано от нашата земя.
И чакаме я всеки ден зората,
усмихната от нощните милувки.
С воал затулила луната,
Слънчо я прегърна със целувки.
А когато почна да линее
и зимата ощърбена се киска,
за него всяка живинка копнее,
да се завърне – веки иска.
Но щом пролетта ни омагьоса,
накичена с цветенца и звънци,
от слънчевата ласка златокоса
събуждат се любови и мечти.
Милка Пешева,
брой 1/2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар